Външна политика на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
м без интервал |
||
Ред 11:
През [[1994]] България се присъединява към инициативата на [[НАТО]] [[Партньорство за мир]]. След период на протакане през март [[1997]] временно правителство на [[Стефан Софиянски]] подава молба за пълно членство в [[НАТО]]. На срещата на най-високо равнище на НАТО в [[Прага]] през [[2002]] България е поканена да се присъедини към Алианса, което става реалност през април 2004. Водят се преговори със [[САЩ]] за възможно разполагане на [[Български военни бази за съвместно ползване|американски военни бази и тренировъчни лагери в България]] като част от плана за преструктуриране на американската армия.
На 22 февруари [[1999]] България и [[Северна Македония]] подписват [[wikisource:bg:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация]], която фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения.<ref>[[wikisource:bg:Българската политика спрямо Република Македония|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80
През [[2003]] България е избрана за непостоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. През следващите месеци, заедно с [[Великобритания]] и [[Испания]], тя е един от най-близките съюзници на САЩ в Съвета по време на кризата в [[Ирак]]. През 2004 България председателства ОССЕ.
|