Стефан II Милутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Галерия: без претрупване |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| име = Стефан II Милутин
| описание = сръбски [[крал]] и православен [[светец]]
| изображение за личността = [[
| описание на изображението = <small>
| управление = [[1282]]–[[1321]]
| коронация =
Ред 31:
== Потекло и издигане ==
[[Картинка:Mladi milutin Sopocani.jpg|ляво|мини|200п|Крал Стефан Милутин на младини (фреска от манастира [[Сопочани]])]]
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена д'Анжу]], която е [[род (общност)|роднина]] на френския крал [[Луи IX]] (1226 - 1270) и [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал [[Луи VI (Франция)|Луи VI]].
Line 36 ⟶ 38:
През 1282 година крал [[Стефан Драгутин]] – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в [[Дежево]] сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на [[Западна Морава]] и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.<ref>{{cite book|last = Fine | first = John V. A | title = The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | location = Ann Arbor | year = 1994 | publisher = The University of Michigan Press | page = 217-218}}</ref>
== Войни и договори ==
=== Завоевания в Македония ===
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref>
=== Война с Браничевското и Видинското княжество ===
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|ляво|200п|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман
=== Мирен договор с Византия ===
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай [[Струмица]], [[Щип]], [[Прилеп]] и [[Охрид]], които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император [[Андроник II]] – 5-годишната [[Симонида Палеологина|Симонида]].{{hrf|Fine|1994|222}} Венчанието е извършено от [[Охридска архиепископия|охридския архиепископ]] [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на [[Цариградска патриаршия|Цариградската църква]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref>
Освен северна Македония, държавата на Стефан Милутин обхваща и [[Велбъжд]] и [[Знеполе]].<ref>{{cite book | last = Логос | first = Александар | title = Историjа срба | publisher = АТЦ | year = 2017 | location = Београд | page = 280}}</ref> Кралската му резиденция е в [[Скопие]].{{hrf|Fine|1994|222}}
=== Междуособици ===
Line 57 ⟶ 61:
=== Война с Унгария ===
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал [[Карл Роберт]] успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин ([[Рудник (Горни Милановац)|Рудник]], [[Арилие]], [[Браничево]]).{{hrf|Fine|1994|261}}{{hrf|Ников|1922|64-66}}
== Бракове ==
Стефан Милутин се жени пет пъти. През 1282 или 1283 година се разделя с първата си съпруга (неизвестна по име), за да се ожени за дъщерята на [[севастократор]] [[Йоан Ангел]], господар на [[Тесалия]]. Малко по-късно взима за съпруга унгарката Елисавета (сестра на кралица Катарина, жената на Драгутин).{{hrf|Логос|2017|279}} През 1284 година се жени за [[Анна Тертер]], дъщеря на българския цар [[Георги I Тертер]]. Петнадесет години по-късно Стефан Милутин разтрогва и този брак, за да се ожени за византийката Симонида.<ref>- Кръстев, Красимир. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер, с. 651-654, в: Тангра: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006. ISBN 954072435X</ref>
Известни са четири деца на крал Стефан Милутин – [[Стефан Дечански|Стефан Урош]] (сръбски крал през 1322 – 1331), Константин, Зорица и [[Анна Неда]]{{hrf|Логос|2017|279-280}} (съпруга на цар [[Михаил III Шишман]] и българска царица).
== Ктитор и светец ==
[[Файл:Coffin of relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|мини|
Крал Стефан Милутин се изявява като покровител на църквата. По негова заповед и с негови средства са построени или обновени десетки църкви и манастири.{{hrf|Fine|1994|257}} Най-известни, запазени и до днес, са [[Богородица Левишка]], [[Грачаница]] и [[Банска]] – построена от краля като негово лобно място. По времето на Милутин е издигната и църквата на Света Богородица в [[Хилендарския манастир]].
След смъртта му на 29 октомври 1321 година Стефан Милутин е почитан от православната църква като светец.{{hrf|Логос|2017|286}} Погребан е в манастира Банска. По време на османското нашествие мощите му са пренесени неколкократно – първо в [[Трепча]], а към 1460 година в Софийско. Днес се съхраняват в църквата [[Света Неделя (София)|"Света Неделя"]].<ref>[https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/zhitiya/1918-1030_zhitie Житие на свети крал Стефан Милутин]. Официален сайт на Софийска епархия (достъп от 27.12.2019).</ref>
През 2006
== Галерия ==
| |||