Генчо Скордев (архитект): Разлика между версии

Завършва архитектура през 1925 г. в [[Дармщат]] – [[Германия]] и започва дейността си като архитект в своя роден град. Там ръководи строителството на редица обекти като военната фабрика, механотехническото училище, читалище „Искра“. Пак по това време, през периода 1925 – 1928, на младия архитект Генчо Скордев е възложен инвеститорският надзор при строежа на [[Паметник на свободата|Паметника на свободата]] на [[връх Шипка]], построен по проект на арх. [[Атанас Донков]] и скулптора [[Александър Андреев (скулптор)|Александър Андреев]]. От 1930 г. работи в София. Скоро в дейността му се включва активно и архитект Елена Варакаджиева, с която през 1933 г. създават и семейство. Съвместната им частна архитектурна практика продължава до 1943 г., когато Генчо Скордев бива назначен за началник на архитектурното отделение на Министерството на земеделието и горите. Дотогава двамата вече имат в творческия си актив изграждането на редица обществени сгради като поща в [[Бургас]], общински хали в [[Пловдив]], [[Стара Загора]] и [[Сливен]], кланица в [[Хасково]], училища, а също и на немалко жилищни сгради.

 

 

След 1943 г. Генчо Скордев работи главно в областта на строителството на селскостопански сгради. През 1947 г. под негово ръководство се изработват устройствени планове за селата (сега градове) [[Камено]] и [[Българово]] в Бургаски окръг. От 1948 до 1950 г. е ръководител на ателие в проектантска организация, занимаваща се предимно с проектиране на обекти за селското и горското стопанство. От 1950 до 1959 г. е директор на „Земпроект“ – първата в България проектантска организация, специализирана в областта на селскостопанското строителство. Под негово ръководство се формира екип от специалисти, които проектират животновъдни и птицевъдни сгради и комплекси, жилищни, битови и други сгради за нуждите на селското стопанство.