Жан-Леон Жером: Разлика между версии

[[Файл:JEAN-LÉON GÉRÔME - Jóvenes griegos presenciando una pelea de gallos (Museo de Orsay, París, 1846. Óleo sobre lienzo, 143 x 204 cm).jpg|ляво|мини|222x222пкс250пкс|''Млади гърци се забавляват с бой с петли'' (1846)]]

Роден е във на 11 май 1824 г. във Везул, [[Департаменти на Франция|департамент]] [[От Сон|Горна Сона]], в семейство на [[Бижутерия|ювелир]]. Още като ученик проявява талант в художествените изкуства и е забелязан от известния историк на изкуството Пол Дьоларош. Ето защо баща му не го спира да отиде в [[Париж]] (1841) да се учи при най-добрите майстори на четката. Отпуска му и издръжка от 1000 франка на година, което не е малка сума. Още първата картина на Жером "„''Глава на момче''"“ показва големите бъдещи заложби на художника. През 1844 г. Дьоларош прекратява преподаването и прехвърля ученика си при швейцареца Шарл Глер, учител също и на [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]] и [[Клод Моне|Моне]]. Жером обаче не се повлиява много от него и започва да създава свой стил. През 1846 г. Жером завършва първата си голяма творба – - "„''Млади гърци се забавляват с бой с петли''"“,<ref>''[https://www.jeanleongerome.org/The-Cock-Fight.html The cock fight]'', на сайта '''jeanleongerome„jeanleongerome.org'''org“, посетен на 2.01.2020</ref> която не се посреща добре. Критиците отчитат, че женската фигура е несърезмерна, а че мъжката е по-сполучлива, но на голямо платно всички недостатъци се виждат твърде добре.

[[Френска революция (1848)|Февруарската революция]] от 1848 г. е единственият случай, когато Жером участва в политиката. След установяването на [[Втора република (Франция)|втората република]] участва и в един конкурс за картина, която да се постави на мястото на кралския портрет. Скоро след това се заплита в скандал, защото творбата "„''Гръцки интериор''"“ е наситена с провокативна голота. Макар че е изложена в музей, тя е свалена след остра критика. Неочаквано обаче президентът [[Наполеон III|Луи Наполеон]] я купува, с което прави огромна чест на младия художник. Този момент показва още веднъж крайно различните вкусове на различните обществени групи.

През 1855 г. Франция става домакин на [[световно изложение]], в което значително място имат изкуствата. Жером ходатайства да му възложат създаването на картина, която [[Алегория|алегорично]] да възхвали събитието. Решава да пресъздаде "„''Векът на Август''"“<ref>''[https://www.jeanleongerome.org/biography.html Biography of Jean-Léon Gérôme]'', на сайта '''jeanleongerome„jeanleongerome.org'''org“</ref> и да вплете в него раждането на [[Иисус Христос|Исус]], за което получава 20 000 франка. Критиката отново не е във възторг, защото смята, че раждането на [[Бог]] е принизено. Единствената положителна оценка идва от [[Теофил Готие]]. С тази картина започва златната епоха за Жером. Следват множество картини, посветени на източните култури и вдъхновени от пътешествие в [[Египет]] през 1856 г. Този период на "ориентализъм"„ориентализъм“ е много характерен за художника.

Една от най-известните картини на Жером е "„''Фрина пред Ареопага''"“ (1861), базирана на античната история. Според легендата скулпторът изваял статуя на [[Афродита]], гледайки любимата си Фрина. Това било прието за кощунство и той решил да докаже на [[Ареопаг|ареопага]] че Фрина е достойна за модел на богиня. Още няколко картини от 60-те години продължават темата за античността: "„''Цезар и Клеопатра''"“, "„''Смъртта на Цезар''"“. След [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] Жером създава своя художествена школа, продължава много да пътува ([[Сирия]], [[Турция]], [[Йерусалим]]), рисува за всяко ново световно изложение. Отдава се и на скулптурата - – първата му статуя е "„''Гладиатор''"“, но по-известна става "„''Танагра''"“.

През 80-те години на ХІХ в. Жером вижда появата на [[Импресионизъм|импресионизма]], но не може да преодолее привързаността си към реалистичните изображения. Той е един от онези академични художници, които поддържат старата романтична школа.<ref>''[https://www.theartstory.org/artist/gerome-jean-leon/ Jean-Léon Gérôme. French Painter and Sculptor]'', на сайта '''The„The Art Story'''Story“</ref> Действията му включват статии и публични изявления, които неведнъж го забъркват в скандали. Постепенно изпада в изолация, става демоде и умира 10 януари 1904 г. в Париж без много привърженици и приятели.

Един от първите явни критици на картините на Жан-Леон Жером е [[Емил Зола]], който заявява, че при него "сюжетът„сюжетът е всичко, а живописта – - нищо"нищо“. Творчеството му се приема за "салонно„салонно изкуство"изкуство“, което задоволява примитивни вкусове и е създадено на занаятчийско ниво. Заклеймен през следващите десетилетия във Франция, Жером обаче става популярен в [[Съединени американски щати|САЩ]], където много от картините му са придобити от частни колекционери. Тъкмо там започва реабилитирането му - – с книгите на Джералд Акерман<ref>Gerald M. Ackerman, ''[https://books.google.bg/books?id=E4rqAAAAMAAJ&q=gerald+ackermann+jean-leon+gerome+1986&dq=gerald+ackermann+jean-leon+gerome+1986&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjqhO6_vOXmAhWS7aYKHQgrAd0Q6AEIJzAA The life and work of Jean-Léon Gérôme]'', 1986</ref> и Лоранс де Кар. Днес в [[музей Орсе]] в Париж има подробна енциклопедична справка и представяне на творбите му.

== БележкиИзточници ==

<references /><br />