Уикипедия

Ехинококоза: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Замяна на файла „Our_Community_Place_Sandbox.jpg“ с Sandbox_Lawn_Jam_Our_Community_Place_Harrisonburg_VA_June_2008.jpg
м без   интервал
Ред 187:
Различават се пет вида паразитни [[тении]]ди, причиняващи три вида ехинококоза. Най-скоро откритият причинител ''[[Echinococcus shiquicus]]'', е изолиран само от дребни бозайници и [[Тибетска лисица|тибетски лисици]]. Видът е разпространен само в района на [[Тибетско плато|Тибетското плато]] и до момента не са регистрирани случаи на инвазия при хора.<ref name="cfsph">Iowa State University, The Center Of Food Security And Public Health [http://www.cfsph.iastate.edu/Factsheets/pdfs/echinococcosis.pdf Echinococcosis].pdf</ref>
 
'''''[[Echinococcus granulosus]]''''' е най-малкият тениид по [[куче]]то с дължина 2,5 до 9&nbsp; mm. [[Сколекс]]ът е малък, а ростелумът притежава 26 – 40 кукички разположени в два реда. [[Стробила]]та е съставена от 3 – 4 [[проглотид|членчета]]. Последното е зрялото членче, което е с дължина, колкото половината стробила. Членчето е [[хермафродит]]но и съдържа 40 – 50 семенника. [[Матка]]та прилича на надлъжно разположена торба пълна с 400 до 800 яйца. [[Яйце (зоология)|Яйцата]] са овални с размери 35&nbsp;µm. Неговата ларвна форма се нарича '''''Echinococcus unilocularis'''''. Представлява еднокамерен мехур, изпълнен с бистра течност, наречена хидатидна. Размерите му варират от орех до детска глава. Формата ѝ е сферична, овална или разклонена и много зависи от органа и тъканта, в която се развива. Мехурът е двуслоен.
 
При проучванията на ''Echinococus granulosus'' са открити няколко щама на вида, всеки от които има специфичен възприемчив вид животни междинни гостоприемници. Щамовете се отбелязват с буква G и са както следва:<ref name="cfsph"/>
Ред 334:
* Вътрешният слой се нарича ''герминативен'' (''membrana germinativa''). Той е по-тънък, жълтеникав на цвят и с грапава повърхност. Герминативният вътрешен слой е най-съществената част от ехинококовия мехур. От него посредством пъпкуване се образуват [[сколекс]]и и зародишни мехурчета. Зародишните мехурчета са видими с просто око. Големината им е колкото песъчинка или маково зърно с млечнобял цвят. Сколексите и зародишните мехурчета се откъсват от герминативната обвивка и плуват свободно в хидатидната течност. По-тежките от тях се събират на дъното на мехурчето и образуват т.нар. хидатиден пясък. В някои от мехурите се образуват вторични (дъщерни), а в тях пък третични (внучни) мехури. По този начин могат да се образуват десетки хиляди сколекси, способни за се развият в бъдещи възрастни тении.
 
* Като реакция за защита на организма от мехура той образува също обвивка, която се нарича ''влакнеста''. Тя обгръща мехура и е с дебелина около 5&nbsp; mm.
 
Когато ехинококовият мехур остане в стадий на единичен мехур, се нарича ''Echinococus simplex''. При по-нататъшното му развитие може да се наблюдава и образуване на вторични, дъщерни мехури. То се дължи едновремено на ендогенното образуване на дъщерни мехурчета или екзогенното внедряване в паренхима на дъщерни мехурчета. Ендогенните вторични мехури са по-често срещани при човека.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ехинококоза“.