Клетъчно дишане: Разлика между версии

'''Клетъчното дишане''' е набор от [[метаболизъм|метаболитни]] реакции и процеси, протичащи с клетките на организмите, при които биохимичната енергия от хранителните вещества се трансформира в [[аденозинтрифосфат]] (ATФ) и се освобождават крайни продукти. Реакциите, осъществяващи се при дишането, са [[катаболизъм|катаболитни]] и включват [[окислително-редукционни процеси|редокс]] реакции ([[окисление]] на една молекула и [[Окислително-редукционни процеси|редукция]] на друга). Клетъчното дишане е ключов метод на клетката за сдобиване с използваема форма на енергия.

 

Освободената при процеса на клетъчно дишане енергия се използва за синтез на АТФ и се съхранява под тази форма. Така при необходимост АТФ може да се използва за извършването на енергозависими процеси като биосинтеза, движение или [[активен транспорт]] през [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]].

 

''Аеробното дишане'' се нуждае от от кислород, за да освобождава енергия ([[АТФ]]). Въпреки че [[въглехидрат]]ите, [[мазнина|мазнините]] и [[протеин]]ите могат да бъдат разградени и използвани за енергийни нужди, предпочитаната форма е [[глюкоза]]та, разградена при [[гликолиза]]та до [[пируват]], който влиза в [[митохондрия|митохондиите]], за да бъде окислен напълно в [[цикъл на Кребс|цикъла на Кребс]]. Продукт на този процес е АТФ (получен при фосфорилиране на субстратно ниво в гликолизата), [[НАД]]Н и [[ФАД|ФАДН₂]]

{|

Редукционният потенциал на НАДН и ФАДН₂ се трансформира в АТФ посредством [[електрон-транспортна верига]], в която крайният акцептор на електрони е кислород. По-голяма част от АТФ, синтезиран в аеробни условия, се получава при процеса на [[окислително фосфорилиране]]. Това се получава, като при преминаването на електроните в електрон-транспортните вериги се прехвърлят пророни към външната страна на вътрешната митохондриална мембрана, като по този начин се генерира протонен градиент. Този градиент се използва от ензимен комплекс (АТФ синтаза), разположен във вътрешната митохондриална мембрана за синтез на АТФ от аденозиндифосфат (АДФ) и фосфатна група РО₄^-3. Максималният брой молекули АТФ, получени при окислението на една молекула глюкоза при клетъчно дишане, е 38 (2 при гликолизата, 2 от цикъла на Кребс и около 34 от електрон-транспортните вериги).<ref name=Rich>{{cite doi|10.1042/BST0311095}}</ref> Все пак този максимум никога не се достига поради загуби, както и необходимостта от енергия при някои етапи от процеса. Реалната печалба за клетката от една молекула глюкоза е 29 – 30 АТФ.<ref name=Rich/>

 

 

== Източници ==

<references/>