Лиутпранд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Лиутпранд|Лиутпранд (пояснение)}}
{{Личност|
| портрет=
| описание= епископ на Кремона
| роден-място=[[Павия]]
}}
'''Лиутпранд''' (Liutprand, също Liudprand, Liuprand, Liucius, и др.<ref>
== Българската следа в трудовете на Лиутпранд Кремонски ==
В труда на Христо Трендафилов се загатва сериозно темата за Лиутпранд и неговото пратеничество в Константинопол. Свидетелствата на Лиутпранд са много интересни, що се отнася до българската история в периода от края на IX в. до средата на X в. Средновековният автор не е съвременник на Симеон, тъй като е роден около 920 г., но по време на престоя си във византийската столица, той вероятно достига и до сведения, отнасящи се за времето, в което българският владетел все още учи в Магнаура и ги съхранява успешно. Главите, в които централно място заема българската държава, са XXVII, XXIX и XXXVIII. В последната глава се упоменава и българският цар Петър I, заедно с неговите братя, а за Баян е отредена съществена роля.▼
▲В труда на Христо Трендафилов се загатва сериозно темата за Лиутпранд и неговото пратеничество в Константинопол. Свидетелствата на Лиутпранд са много интересни, що се отнася до българската история в периода от края на IX в. до средата на X в. Средновековният автор не е съвременник на Симеон, тъй като е роден около 920 г., но по време на престоя си във византийската столица, той вероятно достига и до сведения, отнасящи се за времето, в което българският владетел все още учи в Магнаура и ги съхранява успешно. Главите, в които централно място заема българската държава, са XXVII, XXIX и XXXVIII. В последната глава се упоменава и българският цар Петър I, заедно с неговите братя, а за Баян е отредена съществена роля.
== Бележки ==
<references/>▼
* Лиудпранд Кремонски ''Pазплата. История на Отон. Пратеничество в Константинопол'', София: Изток-Эапад, (2015) Пр. от лат. проф. Л. Симеонова, ISBN 978-619-152-691-8
* Трендафилов, Хр. ''Младостта на Цар Симеон''. София, 2010 г.
▲<references/>
== Външни препратки ==
Line 25 ⟶ 22:
{{История-мъниче}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Римски историци]]
[[Категория:Извори за българската история]]
|