Уикипедия

Радецки (кораб): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| музей = Кораб „Радецки“
| снимка = Radetzky 005.jpg
| описание = Параходът-музей Радецки„Радецки“ на собствения сисвоя пристан в Козлодуй
| страна = България
| място = [[Козлодуй]], [[Дунав|река Дунав]]
Ред 23:
| карта-описание = Местонахождение в Козлодуй
}}
'''„Радецки“''' е бивш [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] пътнически [[параход]] (1851 – 1914/1924) и негова съвременна реплика (1966), използвана за кораб-музей.
[[File:Radetzky steamship.JPG|мини|260п|Поглед към носа на кораба и река [[Дунав]]]]▼
'''„Радецки“''' е [[Австрия|австрийски]] пътнически [[параход]], построен през [[1851]] г. в корабостроителницата „Обуда“, гр. [[Буда (град)|Буда]],<em> </em>и предназначен за редовни рейсове по река [[Дунав]] между пристанищата [[Галац]] и [[Оршова]]. Наречен е на фелдмаршал [[Йозеф Радецки]].▼
 
Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване наот [[четата на Христо Ботев]] за преминаване от [[Румъния]] в [[България]]. Обявен е за [[паметник на културата]], в списъка е на [[Стоте национални туристически обекта]].▼
== История ==
▲[[FileФайл:Radetzky steamship.JPG|мини|260п200п|Поглед към носаляво|Носът на кораба и река [[Дунав]]]]
[[File:Radetzky 013.jpg|thumb|Паметник на Христо Ботев и неговата чета|left]]▼
▲Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на [[четата на Христо Ботев]] от [[Румъния]] в [[България]].
 
== Оригинален параход ==
На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ извършва плаване към [[Виена]] и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода [[Христо Ботев]]. Той връчва на капитан [[Дагоберт Енглендер]] писмено [[s:Обръщение от Христо Ботев към капитана и пътниците на "Радецки", 17.05.1876|обръщение–ултиматум]] да акостира на българския бряг край [[Козлодуй]], като непременно пояснява:▼
▲'''„Радецки“'''Построен е [[Австрия|австрийски]] пътнически [[параход]], построен през [[1851]] г. в корабостроителницата „Обуда“ (''Óbuda''), гр. [[БудаОбуда]] (град)|Будачаст от днешната [[Будапеща]]),<em> </em>икато е предназначен за редовни рейсове по река [[Дунав]] между пристанищата [[Галац]] и [[Оршова]]. НареченНаименуван е на австрийския фелдмаршал [[Йозеф Радецки]].
::''"…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – [[България]]."''▼
 
▲На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ извършва плаванеплава към [[Виена]] и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самияттехният войвода [[Христо Ботев]]. Той връчва на капитан [[Дагоберт Енглендер]] писмено [[s:Обръщение от Христо Ботев към капитана и пътниците на "Радецки", 17.05.1876|обръщение–ултиматум]] да акостира на българския бряг край [[Козлодуй]], като непременноизрично пояснява:
▲::''"…за„…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – [[България]]."“''
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
 
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него [[Иван Вазов]] още същата 1876 година [[Иван Вазов]] посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:
::''[[Тих бял Дунав]] се вълнува,<br />весело шуми,<br />и „Радецки“ гордо плува<br />по златнѝ вълни.''
 
Параходът е използван до [[1918]] г., а през [[1924]] г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през [[1914]] г.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2011/062011/062011_6.html Колко дъски от парахода „Радецки“ са подарени на България?, „Морски вестник“, юни 2011 г.]</ref>).
== Възстановяване (1966) ==
Параходът е използван до [[1918]] г., а през [[1924]] г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през [[1914]] г.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2011/062011/062011_6.html Колко дъски от парахода „Радецки“ са подарени на България?, „Морски вестник“, юни 2011 г.]</ref>). В началото на 1960-те в [[Народна република България]] се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода [[1964]] и [[1966]] г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за [[музей]]. Днес е част от [[Стоте национални туристически обекта]]. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб<ref>[http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/ivalex_radetskiall2.html Изследвания – От колесен параход към музеен кораб, Иван Алексиев]</ref>.▼
 
== Възстановен кораб ==
Днес реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършва и кратки туристически екскурзии по река Дунав. Намира се в специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй.▼
▲Параходът е използван до [[1918]] г., а през [[1924]] г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през [[1914]] г.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2011/062011/062011_6.html Колко дъски от парахода „Радецки“ са подарени на България?, „Морски вестник“, юни 2011 г.]</ref>). В началото на 1960-те години в [[Народна република България]] се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода [[1964]] и– [[1966]] г. в [[Русенска корабостроителница|Русенската корабостроителница]] е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата Óbuda„Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено еакостира откритна козлодуйски бряг и обявен за [[музей]]. Днесна е30 частмай от1966 [[Стоте национални туристически обекта]]г. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб<ref>[http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/ivalex_radetskiall2.html Изследвания – От колесен параход към музеен кораб, Иван Алексиев]</ref>.
 
▲Днес реставриранияткорабът-музей, наричан '''Национален музей-параход „Радецки”''', е в списъка на [[Стоте национални туристически обекта]]. Реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. ИзвършваИзвършвал ие кратки туристически екскурзии по река Дунав. Намира се в специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй.
== Дарителска акция ==
▲[[FileФайл:Radetzky 013.jpg|thumbмини|200п|Паметник на Христо Ботев и неговата чета|left в Козлодуй]]
През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Дарителската акция има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (1 лев), за да спасят една от реликвите на българската история.▼
 
▲През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Дарителската акцияТя има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (по 1 лев), за да спасят една оттази реликвитереликва на българската история.
 
{| class="wikitable"
Line 50 ⟶ 53:
! Инициативен комитет
|-
| „'''БРАТЯ„БРАТЯ БЪЛГАРИ''',
: В ръката Ви е картичката на кораба „Радецки“ -
: кораб знак и символ на героичната ни
Line 62 ⟶ 65:
* д-р [[Желязко Христов]], ''председател на [[КНСБ]]''
* [[Янка Такева]], ''председател на [[СБК]]''
* Профпроф. [[Божидар Димитров]], ''директор на [[НИМ]]''
* Профпроф. [[Марко Семов]], д.ф.н., ''член на [[СЕМ]]''
* [[Милко Торбов]], ''кмет на гр.[[Козлодуй]]''
* [[Станислав Благов]], ''кмет на гр.[[Свищов]]''
* [[Христо Иванов (Оряхово)|Христо Иванов]], ''[[кмет]] на гр.[[Оряхово]]''
|}
 
Понастоящем повече не пътува поради непригодност, закотвен е край специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй от средата на 2010 г.<ref>[https://www.teenproblem.net/a/6-lubopitno/27266-korabyt-radecki-nyama-poveche-da-plava-ostava-pametnik-na-kulturata/ Корабът "Радецки" няма повече да плава, остава паметник на културата], 06.03.2011 г.</ref>
 
== Източници ==
<references />
{{reflist}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/radetzky/index.html Уебсайт на музеякораба-музей]
 
[[Категория:БотеваПаметници четана културата в област Враца]]
[[Категория:100 национални туристически обекта]]
[[Категория:Военноисторически музеи в България]]
Line 81 ⟶ 86:
[[Категория:Музеи в област Враца]]
[[Категория:История на Козлодуй]]
[[Категория:Култура в Козлодуй]]
[[Категория:Ботева чета]]
[[Категория:Параходи]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Радецки_(кораб)“.