Меру (вулкан): Разлика между версии

Съществуват данни, че някога планината е била по-висока от Килиманджаро, но върхът ѝ се е сринал след едно масивно изригване на [[вулкан]]а.<ref name="Climb">{{икона|en}} [http://www.bootsnall.com/articles/08-08/climbing-mt-meru-1-of-2-tanzania.html Climbing Mt. Meru, Tanzania]</ref> Най-високият връх на планината се нарича '''Връх на социализма''' и се издига на около 4565&nbsp; m<ref name="Brit">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/376473/Mount-Meru Encyclopædia Britannica/Mount Meru]</ref> [[Надморска височина|над морското равнище]], доминирайки над [[ландшафт]]а на парка. Това име на върха все по-рядко се използва, като обикновено се заменя с Меру. На върха е поставено двуметрово метално [[знаме]] на Обединена република Танзания, както и издълбан в [[бетон]]на плоча надпис, маркиращ точната височина и името на върха.<ref name="Summit"/>

Доста по-ниско от него се намира връх '''Малък Меру''', издигащ се на 3795&nbsp; m над морското равнище.<ref name="Info"/> Малък Меру е почти гол.<ref name="Peaks">{{икона|en}} [http://www.paulgross.com/tanzania/merupeaks.htm Peaks of Meru]</ref>

Планината Меру попада в зона с два сезона – [[Сух сезон|сух]] от юли до март и [[Дъждовен сезон|дъждовен]].<ref name="Summit"/> На около 3500&nbsp; m надморска височина обикновено се струпват [[Облак|облаци]], така че върхът на планината често е скрит от погледа.<ref name="Climb"/>

Планината завършва със стръмен конусовиден връх, а една от отвесните скали се издига над 1500&nbsp; m над дъното на кратера. Тя е призната за една от най-високите скали в света и е притегателна сила за алпинисти от целия свят.<ref name="Summit"/><ref name="Peaks"/>

В подножието на планината преобладават [[Акация|акациеви]] гори и савани.<ref name="Climb"/> Склоновете на вулкана са изключително [[Почвено плодородие|плодородни]], с много потоци и гъсти гори. По тях шумят каскади от планински ручеи, спускат се [[водопад]]и, расте яркочервено многогодишно растение от род [[книфофия]] ''[[Kniphofia uvaria]]'', а от дърветата висят снопове [[испански мъх]]. По-високите зони са обсипани с гигантски [[Лобелия|лобелии]], които достигат до 12&nbsp; m височина, за разлика от около 50 сантиметровите си представители в [[Европа]]. Тук често се срещат ярко розовата горска [[слабонога]] (циганче) и [[калуна]]та ''(Calluna vulgaris)'' – пълзящ вечнозелен храст с розови цветове.<ref name="Arusha">{{икона|en}} [http://www.tanzaniaparks.com/arusha.html Tanzania National Parks, The official website/Arusha National Park]</ref> За няколко месеца след кратките дъждове през ноември склоновете на планината се изпъстрят с яркочервените кълбовидни цветове на [[Слонско ухо|слонското ухо]] ''(Scadoxus multiflorus)''. Върху планинската стръмнина се намира и свещеното [[Хвойна|хвойново]] дърво, под което племената са провеждали жертвени церемонии по време на продължителна суша.<ref name="Somali">{{икона|en}} [http://www.somalipress.com/guides/national-parks/arusha-national-park.html Somali Press – Arusha National Park]</ref> Тропическите гори обхващат териториите до 2900&nbsp; m надморска височина.<ref name="Brit"/>

Официалният маршрут „Момела“ започва от входа „Момела“ в източното подножие на планината на 1500&nbsp; m надморска височина.<ref name="Summit"/> След около два часа достига до водопада ''Maio'' и няколко живописните поляни.<ref name="Exper"/> Пресича река ''Ngarenanyuki'' и се промушва под изрязана [[Дъга (строителство)|арка]] в огромно старо [[Смокиня|смокиново дърво]].<ref name="Victoria"/> Преминава край връх Малък Меру, по северния ръб на кратера и по билото достига до върха. Първата хижа по този маршрут „Мириакамба“ се намира на 2514&nbsp; m надморска височина и може да бъде достигната по два начина.<ref name="About"/> Единият е по по-кратък, но доста стръмен път, а другият – по-лек маршрут с по-плавно изкачване, който на някои места минава покрай река ''Jekukumia''.<ref name="About"/><ref name="Somali"/> Съществува и път, сравнително подходящ за коли, който стига почти до самата хижа.<ref name="Climb"/> В близост до нея, се виждат останки от сечища и дъскорезници от [[Колониализъм|колониалната]] епоха, както и открити тревни площи, останали след тяхната дейност.

Между „Мириакамба“ и следващата хижа ''„Saddle Hut“'', почти по средата на пътя, се намира местността ''Elephant Ridge'', от която се открива прекрасна гледка към кратера и Пепелния конус. Пътят до хижата минава през обширни терени с храстовидна растителност и отнема от 4 до 6 часа изкачване, а самата тя е разположена на надморско ниво 3570&nbsp; m.<ref name="About"/><ref name="Climb"/> Всъщност ''„Saddle Hut“'' представлява струпване на няколко бараки, изградени съвсем близо една до друга в [[седловина]]та между двата върха на планината – Меру и Малък Меру.<ref name="Climb"/><ref name="Peaks"/>

Разстоянието от нея до върха се изминава за около 5 часа. Пътят е стръмен и често разкалян. На 3800&nbsp; m надморска височина е разположена местността ''Rhino Point'', а на 4350&nbsp; m – ''Cobra Point'', от която до върха се стига за един час доста стръмно изкачване. При сериозно застудяване или при силни ветрове преминаването над ''Rhino Point'' е изключително трудно.<ref name="Climb"/> Счита се, че разходката по кратерния ръб дава възможност да се види една от най-впечатляващите гледки в света.<ref name="About"/>