Разлика между версии на „Йохан Непомук Хумел“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:))
{{Личност|музикант
{{Биография инфо
| име = Йохан Непомук Хумел
| портрет = Johann_Nepomuk_Hummel.jpeg
}}
 
[[Файл:Hummel-Grab Weimar.jpg|мини|250px|Гробът на Йохан Непомук Хумел на историческото гробище Фридхоф, Ваймар]]
 
'''Йохан Непомук Хумел''' (Johann Nepomuk Hummel)   
(* [[14 ноември]] [[1778]] в [[Пресбург]], (днес [[Братислава]]), [[Кралство Унгария|Унгарско кралство]] - – † [[17 октомври]] [[1837]] във [[Ваймар]]) е словашки, австро-унгарски и немски [[композитор]] и  [[пианист]].
 
== Животоописание ==
{{== Биография инфо==
Бащата на Йохан Непомук Хумел, Йоханес Хумел, е бил отначало военен [[капелмайстор]] във Вартберг (Wartberg), днес [[Сенец]], Словакия, а от [[1786]] се премества със семейството си във [[Виена]], където става един от ръководителите на оркестъра в Шиканедер театър, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).
 
Тук на осемгодишна възраст става ученик на [[Волфганг Амадеус Моцарт]], при когото учи две години. Моцарт е впечатлен от способностите му и го учи безплатно.
 
Дебютът му като пианист е на един от концертите на Моцарт, когато е на 9 години.
 
От [[1788]] до [[1793]] Йохан Непомук, заедно с баща си, предприема концертно турне в [[Дания]] и [[Англия]]. В [[Лондон]] остава 4 години и взема уроци при [[Муцио Клементи]]. [[Йозеф Хайдн]], който по това време също е в Лондон, посвещава на младия пианист една соната, която той изпълнява по-късно на концерт в [[Хановер]], в присъствието на Хайдн. След завръщането си във Виена взема уроци при Йохан Георг Албрехтсбергер и Антонио Салиери.
 
През [[1804]], по препоръка на Хайдн и като негов наследник, Хумел става придворен капелмайстор при княз Николаус II Естерхази в Айзенщад (Eisenstadt), където работи в продължение на 7 години. След напускането на тази длъжност поради разногласия, той прави турне в Русия и Западна Европа. През [[1813]] се жени за оперната певица Елизабет Рьокел; Салиери е един от свидетелите му. През [[1814]] се ражда първият му син Едуард.
 
От [[1816]] до [[1818]] г. е придворен капелмайстор в [[Щутгарт]], а от [[1819]] – придворен капелмайстор във Ваймар и учител по музика на родената в [[1811]] Аугуста фон Заксен-Ваймар-Ейзенах (Augusta von Sachsen-Weimar-Eisenach), бъдеща съпруга на императора на Германия и крал на [[Прусия]], [[Вилхелм I]]). Във Ваймар се ражда през [[1821]] вторият син на Йохан Непомук Хумел – Карл Мария Николаус Хумел.
 
Хумел спечелва големи възнаграждения, като съобразително използва еднаквите в Германия и Австрия закони за авторските права ([[Авторско право|Copyright]]). Въпреки че към края на неговия живот славата му избледнява, все пак той умира като един от първите богати композитори в историята на музиката. След смъртта на Хумел, [[Ференц Лист]] прави възможно издигането на негов паметник в Братислава, като изнася редица благотворителни концерти в негова чест.
* Соната за пиано №6 op. 106
 
Произведенията с опус според някои източници са 126<ref>В страницата "Klassika"„Klassika“[http://www.klassika.info/Komponisten/Hummel/index.html]</ref>, а според други<ref>Каталог на произведенията на Хумел [http://web.archive.org/20060221195532/www.geocities.com/mbfleur/Works_Catalog_of_Hummel.pdf]</ref>, 127. Освен това има много други без опус и с друга класификация. Каталогът с произведения на Хумел непрекъснато се допълва.
 
== Пианистът и учителят Хумел ==
[[Файл:JNHummel.jpg|мини|ляво250п|Бюст на Хумел в близост до Националния театър във Ваймар]]
 
[[Файл:JNHummel.jpg|мини|ляво|Бюст на Хумел в близост до Националния театър във Ваймар]]
 
Хумел е смятан за един от най-значителните пианисти на своето време и като такъв, най-силният конкурент на [[Лудвиг ван Бетовен]], с когото го свързва приятелство, често застрашено от кризи. Като Бетовен, Хумел е бил голям импровизатор. След смъртта на Бетовен, според собственото му желание, Хумел изпълнява импровизации върху негови творби в рамките на траурната церемония.
Йохан Непомук Хумел е бил търсен преподавател по пиано и е обучавал редица видни музиканти, между които [[Карл Черни]], [[Фердинанд Хилер]], [[Адолф Хензелт]] и за кратко време Менделсон. Също и Лист, ученик на Карл Черни, е искал първоначално да взема уроци при Хумел, но неговите хонорари са били твърде високи. Роберт Шуман в писмо до майка си пише, че би желал да учи при Хумел, но това не се осъществява.
 
През [[1828]] г. Хумел публикува тритомния си труд „Подробни теоретично-практически указания за свирене на пиано”пиано“ <ref>Johann Nepomuk Hummel: ''Ausführliche theoretisch-practische Anweisung zum Piano-Forte-Spiel''. Straubenhardt 1989 (Reprint).</ref>, илюстриран с безброй нотни примери.
 
== Източници ==
<references />
 
* Harold C. Schonberg: ''Die großen Pianisten''. Bern/München/Wien 1965.
* ''Zwischen Klassik und Klassizismus. Johann Nepomuk Hummel in Wien und Weimar''. Anselm Gerhard, Laurenz Lütteken (editors), Kassel: Bärenreiter 2003.
* {{икона|de}} [http://www.hummel-gesellschaft-weimar.de/ Страница на Хумел-общество, Ваймар]
* {{икона|de}} [http://www.hummelhaus-weimar.de/de/index Домът на Хумел във Ваймар]
 
{{Превод от|de|Johann Nepomuk Hummel|41063838}}
{{нормативен контрол}}
 
{{Commons|Johann Nepomuk Hummel}}
 
{{СОРТКАТ:Хумел, Йохан Непомук}}
[[Категория:Класически композитори]]