Хаджия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 6x кавички, 3x URL, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor)
м без   интервал; козметични промени
Ред 1:
'''Хаджия''' е лице, което е ходило на поклонение (''хаджилък''). Поклонението при [[християни]]те се извършва чрез посещение на [[Божи гроб]] (на [[Гръцки език|гръцки]]: Αγιος Τάφος) при [[Олтар|олтараолтар]]а на [[Възкресение Христово (Йерусалим)|църква „Възкресение Христово“]] в [[Йерусалим]] и на [[Свети земи|Светите земи]]. При [[Мюсюлманин|мохамеданите]] поклонението е на свети места в [[Мека]] и [[Медина]].<ref>Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. ''[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/Хаджилък/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК]''. Посетен на 21 юни 2019.</ref>
 
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев,&nbsp; Борислав, &nbsp;доц. д-р ., Нов български университет. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13144&Level=2 "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.] Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
 
В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на „откуп“ от Бога на Запад [[Поклонничество|поклонничествотопоклонничество]]то отмира през [[Средновековие]]то, докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла ''хаджия'' била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез ''хаджилък'' българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.<ref>Стефанов, Павел, архим. доц. д-р. [https://www.pravoslavie.bg/История/Йерусалим-и-България/ "Йерусалим и България"], Фондация Покров Богородичен, Православие.БГ, 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
 
Съгласно класификацията на акад. [[Беньо Цонев]] (1863 – 1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от турски от тип ІХ, „Личност, общество, вяра, народност“.<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). [http://journals.pan.pl/dlibra/publication/95812/edition/82572/content По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години.] Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080 – 3588, с. 113 – 128, в. с. 126.</ref>