Хаджия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 6x кавички, 3x URL, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor) |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Хаджия''' е лице, което е ходило на поклонение (''хаджилък''). Поклонението при [[християни]]те се извършва чрез посещение на [[Божи гроб]] (на [[Гръцки език|гръцки]]: Αγιος Τάφος) при [[
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев, Борислав,
В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на „откуп“ от Бога на Запад [[
Съгласно класификацията на акад. [[Беньо Цонев]] (1863 – 1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от турски от тип ІХ, „Личност, общество, вяра, народност“.<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). [http://journals.pan.pl/dlibra/publication/95812/edition/82572/content По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години.] Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080 – 3588, с. 113 – 128, в. с. 126.</ref>
|