Фружин: Разлика между версии

'''Фружин''' (Владислав Фружин, Фружин Асен, Фружин Шишман) е син на последния търновски цар [[Иван Шишман]], вероятно от втория му брак със сръбкинята [[Драгана Хребелянович]], дъщеря на деспот [[Стефан Лазаревич]]. Роден е в Търново около 1380г. След смъртта на баща му( 3 юни 1395г.) в [[Никопол]] и вероотстъпничеството на по-големия му брат [[Александър Шишман]], който е назначен на османска военна служба в Мала Азия, княз Фружин намира убежище във Видин, при чичо си [[Иван Срацимир|Срацимир]] и братовчед си [[Константин II Асен|Константин]], а след разгрома на Никополския кръстоносен поход заминава в изгнание и се установява в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Става васал на унгарския император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и член на [[Орден на Дракона|Ордена на Дракона]]. Около [[1408]]-[[1413]] г. заедно с братовчед си [[Константин II Асен|Константин]] водят широки антиосмански действия в Северозападна България, подкрепени от Унгария и Сърбия, които обаче не довеждат до промяна на статуквото. През [[1425]] г. Фружин участва в похода на влашкия [[войвода]] [[Дан II]] и унгарският военачалник [[Филипо Сколари|Пипо Спано]] срещу османците, при който за кратко е превзета Силистра. След похода е награден от император [[Сигизмунд Люксембургски]] с имението и [[Липова|крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова)]], където той се установява, а малко по-късно и с имението „Максонд“ в границите на управляваната от Сигизмунд империя.През [[1435]] г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в [[Албания]], където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот Срацимир от рода [[Срацимировци]]. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В кръстоносния поход от [[1444]] г. на [[Владислав III Варненчик]] Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си.След жестокото поражение на кръстоносната армия [[битка при Варна|при Варна]] обаче, при което загива и самият [[Крал на Полша|полско]]-[[Крал на Унгария|унгарски крал]], [[Владислав III]], който възглавява армията наравно с ВладиславЯнош ВарненчикХуняди, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през [[1454]] г. са му отнети именията.Османски регистър от 1454/1455 година споменава за княз на име Фружин в земите между [[Свърлиг]] и [[Пирот]], който със специално разрешение на османските власти може да наема българи и чужденци за охраната на планински проходи в района, а като негови синове са изброени Стоян, Стойко и Станислав. Според местна легенда Фружин се замонашва в [[Чипровски манастир|Чипровския манастир]]. В същото време, според [[Петър Ников]] той умира през 1460 година в трансилванския град [[Брашов]].<ref name="чолов">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html | pages = 81}}</ref>