Птици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 46:
Притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет.<ref name = "Atanasova-147">Атанасова (1999), с. 147</ref> Разпространени са по цялата Земя, а с принадлежащите над 9800 вида<ref>James F. Clements, ''The Clements Checklist of Birds of the World'', изд. Cornell University Press, 2007</ref>, птиците са най-многообразният клас сухоземни гръбначни животни, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в [[Екваториални гори|екваториалните гори]]. Според някои орнитолози броят им би могъл да бъде много по-голям. На територията на България са регистрирани 409 вида.<ref name="BUNARCO">Български национален комитет по редките видове (BUNARCO). [http://bspb.org/article_files/123962680491.pdf ''Списък на птиците установени в България'']. В: ''Acta zoologica bulgarica'', 61(1): 3 – 26, София, 2009</ref> Около 1200 вида птици са застрашени от изчезване.
Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на [[влечуги]]те, образува групата [[Sauropsida]]. Кожата им е общо взето тънка, лишена от [[жлеза|жлези]] (изключение прави локализираната в [[опашка]]та [[Glandula uropygii|мастна жлеза]], секретът на която служи за [[импрегнация]] на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с [[люспа|люспи]]. Някои видове имат [[кост]]ни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8 °C и 45,5 °C. Имат висока скорост на [[метаболизъм|метаболитните процеси]], като изключенията са много малко ([[козодой|козодоят]] понижава температурата на тялото си по време на [[зимен сън]]). [[Зрение]]то и [[слух]]ът са отлични при повечето птици, но [[обоняние]]то и [[Вкус (сетиво)|вкусът]] рядко са развити. Размерите им са разнообразни, като се започне с [[колибри]]то, което тежи 2 g при дължина на тялото 2,8 cm и размах на крилете 6 cm, и се стигне до [[щраус]]а с неговите до 200 kg и дължина на тялото 2,6
== Произход и еволюция ==
Ред 142:
== Разпространение ==
Те са широко разпространени във всички краища на планетата, срещат се във всички [[биом]]и и основни [[местообитание|местообитания]], като заемат най-разнообразни [[екологична ниша|екологични ниши]]. Практически те обитават всичките седем континента и всички острови. Птиците са приспособени към изключително екстремни условия, гнездят дори в приполярните пустини. Колониите на [[снежен буревестник|снежния буревестник]] са разположени до 440 km навътре в [[Антарктида]], което го прави най-южно гнездящата птица.<ref>{{cite book |last=Brooke |first=Michael |year=2004 |title=Albatrosses And Petrels Across The World |location=Oxford |publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-850125-0}}</ref> Някои семейства птици ([[албатроси]], [[буревестници]] и др.)са адаптирани за живот в открития океан и използват бреговете му само за чифтосване, мътене и отглеждане на малките.<ref name = "Burger">{{cite book |last=Schreiber |first=Elizabeth Anne |coauthors=Joanna Burger |year=2001 |title=Biology of Marine Birds |location=Boca Raton |publisher=CRC Press |isbn=0-8493-9882-7}}</ref> [[Пингвини]]те пък навлизат дълбоко в океанските дълбини в търсене на храна. Регистрирани са случаи на гмуркане до 300
Много видове птици са [[Интродукция (биология)|интродуцирани]] от хората в райони, където преди това не са били разпространени. В някои от случаите това се е извършвало умишлено, например [[колхидски фазан|колхидският фазан]] е разпространен на много места от хората в резултат на отстрелването му като дивеч.<ref>{{cite book |last=Hill |first=David |coauthors=Peter Robertson |year=1988 |title=The Pheasant: Ecology, Management, and Conservation |location=Oxford |publisher=BSP Professional |isbn=0-632-02011-3}}</ref> При други случаи това е ставало съвсем случайно. Например [[папагал монах|папагалът монах]], отглеждан в плен, е избягал случайно и по този начин се е разпространил в няколко северноамерикански града.<ref>{{cite web|last=Spreyer |first=Mark F.|coauthors=Enrique H. Bucher|year=1998|title=Monk Parakeet (Myiopsitta monachus)|work=The Birds of North America|publisher=Cornell Lab of Ornithology|url=http://bna.birds.cornell.edu/bna/species/322 |doi=10.2173/bna.322}}</ref> Някои видове като [[Биволска чапла|биволската чапла]],<ref>{{cite journal |last=Arendt |first=Wayne J. |date=1 януари 1988|title=Range Expansion of the Cattle Egret, (''Bubulcus ibis'') in the Greater Caribbean Basin |journal=Colonial Waterbirds |volume=11 |issue=2 |pages=252 – 62 |doi=10.2307/1521007 |issn=07386028 }}</ref> [[Жълтоглава каракара|жълтоглавата каракара]]<ref>{{cite book |last=Bierregaard |first=R.O. |year=1994 |chapter=Yellow-headed Caracara |editor=Josep del Hoyo, Andrew Elliott & Jordi Sargatal (eds.) |title=Handbook of the Birds of the World. Volume 2; New World Vultures to Guineafowl |location=Barcelona |publisher=Lynx Edicions |isbn=84-87334-15-6}}</ref> и [[Розов какаду|розовият какаду]]<ref>{{cite book |last=Juniper |first=Tony |coauthors=Mike Parr |year=1998 |title=Parrots: A Guide to the Parrots of the World |location=London |publisher=Christopher Helm |isbn=0-7136-6933-0}}</ref> са се разпространили естествено, далеч отвъд първоначалния си ареал, благодарение на обработването на земята, създаващо нови подходящи местообитания.
| |||