Радио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
м без интервал |
||
Ред 57:
Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото и го обнародва в ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г. <ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, с. 472 ISBN 978-954-528-790-9</ref> Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е условието да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани по различни схемни решения или на такива изработвани по схемите на фабрично серийно произвеждани от водещи западни фирми към серийно фабрично производство. Първата фабрика „[[Тулан]]“ за производство на радиоприемници е регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г. И тази дейност започва при условията на внос на всички електронни компоненти. Във фабриката се полага началото за производство на проводници и кабели, с което се решават въпросите на монтажа и производството на трансформатори. След национализацията на фабричните предприятия през 1947 г. тази фабрика е основата на бъдещия Кабелен завод – Бургас.
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в [[София]]. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна“ започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „[[Радио Варна]]“. Програмата се излъчва на [[дължина на вълната]] 235,1
На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г., макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт“]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (БНР програма)|„Христо Ботев“]])'', музикална ''([[Орфей (програма)|„Орфей“]])'' и образователна ''([[Знание (програма)|„Знание“]])'', както и още пет регионални радиостанции – в [[Радио Пловдив|Пловдив]], [[Радио Варна|Варна]], [[Радио Стара Загора|Стара Загора]], [[Радио Шумен|Шумен]] и [[Радио Благоевград|Благоевград]].
| |||