Битка при Лютцен: Разлика между версии

След като през 1630 г. шведите нахлуват в [[Германия]], постепенно успяват да надделеят над католиците и да обърнат хода на войната. Ключовата победа е тази при [[Битка при Брайтенфелд|Брайтенфелд]]. Оттам нататък Густав Адолф не възнамерява да изпуска инициативата. Той нахлува в Южна Германия и през април 1632 г. отново разгромява имперските сили при река [[Лех (река)|Лех]]. Самият [[Свещена Римска империя|имперски]] главнокомандващ [[Йохан Церклас Тили|Йохан Церклас фон Тили]] загива в тази битка.<ref>Йорг-Петер Финдайзен, ''Швеция от наченките до наши дни'', София 2008, с. 166</ref> Тогава император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]] повиква отново на служба Албрехт фон Валенщайн, който с наемна армия тръгва към Севернасеверна [[Германия]], заплашвайки комуникациите на шведите. Густав Адолф се вижда принуден да го последва и да се ангажира с няколко малки сблъсъка. През ноември двете армии се оказват около [[Лайпциг]], където се сблъскватсъстои сражението.<ref>Martin Windrow and Framcis Mason, ''Dictionary of Military Biography'', Wordsworth 1990, p. 123</ref>

Денят се отличава с гъста мъгла, която забавя началото на битката. Тя започва добре за [[Протестантство|протестантите]]. Към 11 часа те атакуват слабото ляво крило на Валенщайн, където финландската [[кавалерия]] извършва блестящ пробив и всява паника. Налага се генерал Папенхайм да дойде на помощ с 3000 души, за да отблъсне противниците. При това усилие обаче той е смъртно ранен и опитът за контраатака се проваля.<ref>Александър Стоянов, ''Тридесетгодишната война'', София 2015, с. 145</ref> Битката продължава да се води от тази страна на бойното поле с настъпления и отстъплания на двете армии. Докато води подкрепления в тази посока, пада убит и шведския[[Монарси на Швеция|шведският крал]]. Този факт обаче не става веднага известен и едва когато конят му е видян да галопира между двете армии, започва търсене. Открит е почти два часа по-късно и веднага е евакуиран в артилерийски фургон.

[[Файл:Wallenstein Reiterbild.JPG|мини|300px285x285px|ляво|Албрехт фон Валенщайн]]

Междувременно шведското командване продължава да развива битката. Ветераните [[Пехота|пехотинци]] от центъра атакуват противниковия център, макар че той е добре укрепен с окопи. Акцията им претърпява пълен провал — първо те са спрени от артилерийски огън, а после пометени от конницата, излязла от втори ред. Два от най-именитите шведски полка са почти унищожени. Точно тогава се понася слуха за смъртта на Густав Адолф и в шведските редици настъпва паника. Те започват отстъпление, спряно на линията на резерва извън обхвата на имперската [[артилерия]]. Вторият в шведското командване – [[Бернхард фон Саксония-Ваймар|Бернхард фон Сакс-Ваймар]], поема поста главнокомандващ и се зарича да спечели битката.<ref>J. Rickard, ''[http://www.historyofwar.org/articles/battles_lutzen.html Battle of Lutzen, 16 November 1632]'', на сайта '''historyofwar.org''', посетен на 4 януари 2020</ref> Но не неговите усилия, а вестта, че кралят наистина е убит, повдигат духа на армията. Решени да отмъстят, войниците тръгват напред и в унищожителна и за двете страни схватка успяват да изтикат Валенщайн от позицията му, завладявайки [[Артилерийско оръдие|оръдията]] му. Имперската армия отстъпва в боен ред.

По време на отстъплението, вече след мръкване, Валенщайн среща 4000-та пехота, която цял ден е бързала на помощ. Той отхвърля желанието ѝ да предприеме контраатака, а я оставя да прикрива изморените му войници. Принуден да напусне Лайпциг и [[Саксония]] изобщо, той се оттегля в Бохемия[[Чехия]]. Така победата в тази битка остава за протестантите и особено за шведите, но загубата на Густав Адолф се оказва по-тежка от стратегическите ползи. Не е изненадващо, че скоро шведите ще претърпят поражение в [[Битка при Ньордлинген|битката при Ньордлинген]].