Даниил Краснов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
}}
 
'''Даниил Василевич Краснов''' ({{lang|ru|Даниил Васильевич Краснов}}) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877  – 1878)]].
== Биография ==
Даниил Краснов е роден през 1817 г. в Русия в семейството на редови донски казак в Област на Донската войска. Ориентира се към военното поприще според казашката традиция. Постъпва на военна служба в 34-ти Донски казашки полк (1834).
Ред 35:
Командир на сотня в 39-ти Донски казашки полк по време на потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание (1863 – 1864)]]. Повишен е във военно звание полковник.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878)]]. В началото на войната е командир на 26-ти Донски казашки полк от състава на Предния руски отряд с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Бие се храбро при [[Битка при Търново (1877)|освобождението на Търново]]. Участва в [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход| преминаването на Стара планина]], битката при село [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]] и [[Битка при Стара Загора|битката при Стара Загора]]. При последната е командир и на 8 роти от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] с 4 оръдия. Повишен е във военно звание генерал-майор (от 1877 г.
 
В състава на Сборния отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] се проявява в [[Битка при Ловеч (1877)|действията срещу Осман паша при Ловеч на 23 август 1877 г.]] и при [[Обсада на Плевен|атаката на Зелените хълмове Плевен]]. Назначен е за походен [[атаман]] на Донската казашка войска.