Уикипедия

Прабългари: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 2A02:A400:F33A:1:29E0:C7DF:ED0C:8035 (б.), към версия на Sashko1999
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1:
[[ФайлFile:Proto Bulgars crop.jpg|миниthumb|270px|Победоносен воин с [[туранид]]ни черти, изобразен на съд от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Златното съкровище от Над Сент Миклош]] с предполагаем прабългарски произход.]]▼
{{други значения|група средновековни племена|българския етнос|Българи|други значения|Волжски българи|Аспарухови прабългари}}
[[ФайлКартинка:Bulgars.jpg|миниthumb|right|270px|'''ПрабългариБългари посичат ромеи''', миниатюра от [[МинологияМенологията на Василий II]], XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, [[кафтан]], номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан.]]▼
▲[[Файл:Proto Bulgars crop.jpg|мини|270px|Победоносен воин с [[туранид]]ни черти, изобразен на съд от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Златното съкровище от Над Сент Миклош]] с предполагаем прабългарски произход.]]
▲[[Файл:Bulgars.jpg|мини|270px|'''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от [[Минология на Василий II]], XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, [[кафтан]], номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан.]]
 
'''Прабългарите'''Пръбългарите са група полуномадскиполуномадни племена, които се появяват за пръв път в историята вна [[Източна Европа]] през [[къснаранното античност|късната античност]]средновековие. Приема се, че частЧаст от тях ставастават еднаедин от основнитетрите племенниосновни групи,етнически участвала в [[етногенезис]]апредци на съвременните [[българи]], както(другите идва вса този на днешнитебили [[волжки татаритраки]] и [[чувашиславяни]], а в някаква степен и на [[балкарци]]те).{{hrf|Waldman|2006|106 – 107}}{{hrf|Shnirelʹman|1987|22 – 35}}<ref> Андрей Николаевич Кононов. История изучения тюркских языков в России: дооктябрьский период. – Наука, Ленинградское отд-ние, 1982-01-01. – 372 с.</ref> Прочути са като отличнистраховити конни войни, според някои изследователи техният произход може да бъде проследен до [[Централна Азия]].
Въпреки, че много учени предполагат, че прабългарите произхождат от тюркски племена от [[Централна Азия]](вероятно с ирански елементи) и въпреки, че според някои лингвисти те са говорели форма на тюркски език, съвременните генетични изследвания показват принадлежност към Европейските и западните Евразийски популации. Около [[370]]г. ранните прабългари населяват степите около река [[Волга]] и навлизат в [[Европа]] заедно с [[хуните]].<ref>http://www.bulgaria-embassy.org/history_of_bulgaria.htm#THE BULGARIANS</ref> Оттегляйки се отново заедно с хуните около [[460]]г. те се завръщат в земите северно и източно от [[Азовско море]].<ref>https://www.britannica.com/topic/Bulgar</ref> През [[480]]г. те са наети от Византийската империя да се бият срещу остроготите. Привлечени от богатствата на източната Римска Империя ([[Византия]]) някои прабългарски племена, най вече [[кутригури]]те, непрекъснато нападат дунавските провинции на империята в следващите десетилетия. Около [[560]]г. се появяват [[авари]]те които побеждават едно от прабългарските племена, останалите са поставени във васална зависимост за около 20 години от [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркският хаганат]] който яростно преследва аварите.
 
ВОбединени резултатпод управлението на тези[[Кубрат]] събития(605г.-665г.) от рода [[Дуло]] прабългарите създават в [[Понтийско-Каспийска степ|Понтийско-Каспийската степ]] мощна държава известна на Византия като стара [[Велика България]]. След смъртта на Кубрат неговите петимапет синовесина поематсе разделят в различни посоки. Най-големият от тяхсиновете, [[Батбаян]] остава в степите северно от [[Азовско море]] и е подчинен от [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Петият от синовете, [[Алцек]] мигрира в [[Италия]], а четвъртият – [[Кубер]], се присъединява към аварите в Панонияцентрална Европа. [[Котраг]], вторият син на Кубрат, мигрира към средното течение на река [[Волга]], където основава [[Волжка България]] която просъществува до 13, век когато е покорена от монголската [[Златна орда]]. Третият син, [[Аспарух]] мигрира към устието на р. [[Дунав]] и завзема [[Малка Скития]], откривайки за прабългарите път към [[Долна Мизия]], където те създават [[Първа българска държава|Първата българска държава]], която съществува до 11 век, когато е завладяна от [[Византия]].▼
Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Смята се, че прабългарският племенен съюз също не е бил еднороден, а се образува през II-VI век от спойката на разнородни етно-лингвистични елементи – [[ирански народи|ирански]], [[угри|угърски]], [[тюркски народи|тюркски]] и други, повечето произхождащи от [[Централна Азия]],{{hrf|Whittow|1996|271 – 272}}{{hrf|Geary|2003|149}}{{hrf|Fouracre|2005|301}}, като социалният елит вероятно е с тюркски корени.{{hrf|Рашев|2005|27}}{{hrf|Golden|1992|253, 256}}{{hrf|McKitterick|1995|229}}{{hrf|Sophoulis|2011|65 – 66, 68 – 69}} Сведенията за [[Прабългарски език|езика на прабългарите]] са оскъдни, но повечето лингвисти го причисляват към групата на тюркските [[огурски езици]].▼
Третият син, [[Аспарух]] мигрира към устието на р.[[Дунав]] и завзема [[Малка Скития]], откривайки за прабългарите път към [[Мизия]] където те впоследствие създават [[Първа българска държава|Първата българска държава]] след [[Битка при Онгъла|Битката при Онгъла]]. През [[681]]г. тя е призната официално от [[Византийска империя|Византийската империя]].
 
През [[480]] г. те са наети от Византийската империя да се бият срещу остроготите. Привлечени от богатствата на [[Византия]] някои прабългарски племена, най-вече [[кутригури]]те, непрекъснато нападат дунавските провинции на империята в следващите десетилетия. Около [[560]] г. се появяват [[авари]]те които побеждават прабългарските племена. Така те ги поставят във васална зависимост спрямо [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркският хаганат]]. Обединени под управлението на [[Кубрат]], прабългарите се освобождават и създават в [[Понтийско-Каспийска степ|Понтийско-Каспийската степ]] държава известна на Византия като [[Стара Велика България]]. След смъртта на Кубрат държавата му се разпада под ударите на [[хазари]]те.
 
▲В резултат на тези събития неговите петима синове поемат в различни посоки. Най-големият от тях, [[Батбаян]] остава в степите северно от [[Азовско море]] и е подчинен от [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Петият от синовете, [[Алцек]] мигрира в [[Италия]], а четвъртият – [[Кубер]], се присъединява към аварите в Панония. [[Котраг]], вторият син на Кубрат, мигрира към средното течение на река [[Волга]], където основава [[Волжка България]] която просъществува до 13, век когато е покорена от монголската [[Златна орда]]. Третият син, [[Аспарух]] мигрира към устието на р. [[Дунав]] и завзема [[Малка Скития]], откривайки за прабългарите път към [[Долна Мизия]], където те създават [[Първа българска държава|Първата българска държава]], която съществува до 11 век, когато е завладяна от [[Византия]].
 
== Етноним ==
{{Основна|Българи#Етноним}}
 
Прабългарите са наричани от ранносредновековните [[Византийска империягръцки|византийски]], [[Латинци|латински]] и [[Арменци|арменски]] летописци с различни имена като: българи, [[кутригури]], [[утигури]], [[скити]], [[мизи]], [[хуни]] и др. Формата „прабългари“, както и алтернативните ''„протобългари“'', ''„първобългари“'', ''„древни българи“'' и ''„хуно-българи“'', се използват в съвременната историография за да се разграничи ранносредновековният народ от формиралия се по-късно съвременен етнос на [[Българи|българскибългари]] етносте.
 
За произхода на името „българи“ има множество различни хипотези, една от тях го свързва с [[Тюркски езици|тюркския]] корен ''bulgabul-'' („смесвам“, „разбърквам“, тоест ''смесен народ'').{{hrf|Георгиев|1971|99}} На същата основа възниква и предположението, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, размирник“. Според друго обяснение „булгар“ може да произлиза от ''булга'', наименованието на разпространен в Средна Азия и Сибир подвид на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Привърженици на хипотезата за ирански произход на прабългарите (вижте по-долу) свързват името с думи от [[Осетински език|осетински]] (''бългерон'' – „човек, който живее в покрайнината“) или [[Пущунски език|пущунски]] (''булгар'' – „човек, обитаващ отвъд планината“).{{hrf|Гюзелев|2006|60 – 61}} Други хипотези, като цяло отхвърляни в наши дни, извеждат името от митичен прародител, наименованието на реките [[Волга]] и [[Южен Буг|Буг]] и други.{{hrf|Гюзелев|2006|60 – 61}}
 
== Произход ==
{{основна|Произход на прабългарите}}
 
[[ФайлКартинка:Varna_077.jpg|миниthumb|right|270px|Комплекс „Фанагория“ – възстановка на прабългарско дървено укрепеление. Първите строежи в [[Плиска]] през 7-ми и 8-ми век са били дървени. Масивно строителство се появява през 9-ти век.]]
[[ФайлКартинка:Varna 081.jpg|миниthumb|right|270px|Прабългарска номадска [[юрта]] в комплекс „Фанагория“]]
 
Произхода на прабългарите е неясен, съществуват множество теории и хипотези за техният произход. Основните хипотези са три: хунска, тюркска и иранска. Съществува и хипотеза за автохонен произход на прабългарите.
С произхода на прабългарите се занимава [[прабългаристика]]та. Понеже той е неясен, съществуват множество теории и хипотези за него. Редица учени ги смятат за тюркски племена които се появяват в [[Понтийско-Каспийска степ|Понтийско-Каспийската степ]] през 4 век, където се смесват с хуните.{{hrf|Whittow|1996|271 – 272}}{{hrf|Geary|2003|149}}{{hrf|Fouracre|2005|301}}{{hrf|Рашев|2005|27}}{{hrf|Golden|1992|253, 256}}{{hrf|McKitterick|1995|229}}{{hrf|Sophoulis|2011|65 – 66, 68 – 69}}{{hrf|Marcantonio|2002|167}}{{hrf|Clauson|2002|38}}{{hrf|Fiedler|2008|151}} Според иранската хипотеза, прабългарите са ирански племена от западните райони на Средна Азия – [[Памир]] и [[Хиндукуш]], вероятно увлечени от миграцията на хуните. Друга теза застъпва смесеното им формиране като народ. Същевременно всяко от първите две схващания включва и участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другата теза. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са основно арийци или тюрки, а кое е първичното.
 
'''Хунска хипотеза'''. Много учени свързват произхода на прабългарите с произхода на хуните, въпрос който не е напълно изяснен. Съвременните учени считат, че европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името хуни е пряко свързана с [[хунну]].<ref>THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"</ref> Основните прабългарски племена, [[утигури]], [[кутригури]] и [[оногури]] във всички антични източници са наричани [[хуни]]. Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с прабългарите.<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: "Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=true</ref><ref>A history of the First Bulgarian Empire,Steven Runciman, http://promacedonia.org/en/sr/index.html</ref><ref>Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..." https://books.google.hr/books?id=O5JqH_NXQBsC&pg=PA45&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwBDgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false</ref><ref>"The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press), page 256: " Thus in our sources the names 'Kutrigur', 'Bulgar' and 'Hun' are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false</ref>
Най-ранният [[Европа|европейски]] източник, споменаващ прабългарите е т.нар. „[[Анонимен римски хронограф]]“ – списък изброяващ племена и народи, написан на [[латински]] през [[354]] г. от неизвестен летописец.<ref>Версията на Анонимния римски хронограф, съдържаща споменаването на прабългарите, е запазена в един-единствен препис от ок. [[1500]] г.</ref> Прабългарите според него населявали земите около [[Каспийско море|Каспийско]], [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], стигайки на юг до предпланините на [[Кавказ]]. Според някои съвременни български изследователи, данни за по-ранно присъствие на прабългарите в Европа (2 век сл. Хр.) се съдържат в някои латински версии на географски карти на [[Птолемей]], където те са показани (под етнонима ‘Буленсии’) като обитаващи територията край северозападния бряг на [[Черно море]] източно от река [[Южен Буг|Аксиакус (Южен Буг)]]<ref>В тези версии на Птолемеевите карти всъщност се наблюдава погрешна локализация на племето „обуленсии“, предадено в латинските преводи като Bulensii. Според Птолемей (География, III, 10, 4) племето обуленсии (Οβουλήνσιοι) се намира южно от Дунава, в източните части на Долна Мизия, над кробизите и заобиколени от ойтенсиите (при река Вит), дименсиите (при Димум, днес Белене) и апиаренсиите (при Апиария, днес Ряхово)</ref>{{hrf|Добрев|2001|158}}{{hrf|Fries|2016}}, но тези тълкувания са спорни.▼
 
▲Съвременните'''Тюркска изследванияхипотеза'''. показват,Според четази евразийскитехипотеза степни племенни съюзипрабългарите са билитюркски твърдеплемена разнородни,които като днессе ученитепоявяват предпочитатв [[етногенезисПонтийско-Каспийска степ|етногенетичнитеПонтийско-Каспийската теориистеп]] предточно тезислед заразпадането конкретенна етническихунската произходимперия наи отделнитесе племена.<ref>Hyunсмесват Jinс Kim,остатъците Theот Hunsхуните,{{hrf|Whittow|1996|271 Rome– and272}}{{hrf|Geary|2003|149}}{{hrf|Fouracre|2005|301}}{{hrf|Рашев|2005|27}}{{hrf|Golden|1992|253, the256}}{{hrf|McKitterick|1995|229}}{{hrf|Sophoulis|2011|65 Birth– of66, Europe.68 ISBN– 978-1-107-00906-6.69}}{{hrf|Marcantonio|2002|167}}{{hrf|Clauson|2002|38}} Cambridgeкато Universityс Press.течение 2013.на pageвремето 31.</ref>са Смята се[[Славянизация|славянизирани]], чеформирайки прабългарскиятсъвременния племененетнос съюзна също[[българи]]те.{{hrf|Fiedler|2008|151}} неСпоред етюркската билхипотеза еднороден,прабългарският аетнос се образува през II-VI век от спойката на разнородни етно-лингвистични елементи – [[ирански народи|ирански]], [[угри|угърски]], [[тюркски народи|тюркски]] и други, повечето произхождащи от [[Централна Азия]],{{hrf|Whittow|1996|271 – 272}}{{hrf|Geary|2003|149}}{{hrf|Fouracre|2005|301}}, като социалният елит вероятно е с тюркски корени.{{hrf|Рашев|2005|27}}{{hrf|Golden|1992|253, 256}}{{hrf|McKitterick|1995|229}}{{hrf|Sophoulis|2011|65 – 66, 68 – 69}} Сведенията за [[Прабългарски език|езика на прабългарите]] са оскъдни, но повечетонякои лингвисти го причисляват към групата на тюркските [[огурски езици]].{{hrf|Marcantonio|2002|167}}{{hrf|Clauson|2002|38}}
Лонгобардският историк Павел Дякон в неговата „История лонгобардикум“ пише, че прабългарите убиват първия лонгобардски крал Агелмунд (което е станало през 439 г. на територията на днешна Словакия).▼
 
'''Иранска хипотеза'''. Според иранската хипотеза, прабългарите са ирански плена от западните райони на Средна Азия – [[Памир]] и [[Хиндукуш]], вероятно увлечени от миграцията на хуните.
[[Мовсес Хоренаци]], арменски историк от 5 век, съобщава, че при управлението на арменския цар [[Вагаршак]] прабългари преминават [[Кавказ]] и се заселват в североизточната част на днешна [[Турция]]. Това сведение предизвиква противоречиви коментари, тъй като Вагаршак управлява в средата на [[2 век пр.н.е.]] Докато някои автори отричат достоверността на съобщението, други, основавайки се главно на него, приемат, че прабългарската племенна група се формира северно от Кавказ, преди пристигането на хуните. Някои автори обясняват противоречието с грешка в текста, като приемат, че правилното име на царя е [[Аршак III]] (управлявал през 392 – 396 г.) и свързват съобщението с известния поход на хуните в [[Армения]] през 395 – 397 г.{{hrf|Рашев|2005|28 – 29}}▼
 
'''Автохонният произход''' на прабългарите не се поддържа от повечето съвременни учени.
Ранни сведения за присъствие на прабългарите в Тракия в 5 век дава по-късен текст на [[Йоан Антиохийски]]. Според него остготите нападат Империята и през [[482|479]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] за пръв път се съюзява с прабългарите намиращи се тук за помощ срещу готите. Друг европейски източник, отнасящ се до прабългарите (''Βούλγαροι'', ''Bulgari''), е хрониката на [[Енодий]] Падуански (починал [[521]] г.). Той, както и [[Касиодор]], говори за победа на остготския крал [[Теодорих Велики]] в [[Срем (област)|Срем]] срещу прабългари, воюващи в съюз с [[Византийска империя|Византийската империя]] около [[485]] г. През следващите сто години византийските автори ([[Прокопий Кесарийски]], [[Агатий]], [[Менандър]]) не използват името българи. Вместо това на мястото на бъдещата [[Велика България]] се появяват [[кутригури]] и [[утигури]], вероятно два клона на прабългарите. Споменавания на прабългарите се появяват отново в края на [[6 век]], когато е образувана Велика България. Във византийските текстове наименованията прабългари, кутригури и утигури се използват като заменяеми с [[хуни]]. Според тях прабългарите са идентични или поне са част от хуните.▼
 
▲Най-ранният [[Европа|европейски]] източник, споменаващ прабългарите е т.нар. „[[Анонимен римски хронограф]]“ – списък изброяващ племена и народи, написан на [[латински]] през [[354]] г. от неизвестен летописец.<ref>Версията на Анонимния римски хронограф, съдържаща споменаването на прабългарите, е запазена в един-единствен препис от ок. [[1500]] г.</ref> ПрабългаритеБългарите според него населявали земите около [[Каспийско море|Каспийско]], [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], стигайки на юг до предпланините на [[Кавказ]]. Според някои съвременни български изследователи, данни за по-ранно присъствие на прабългарите в Европа (2 век сл. Хр.) се съдържат в някои латински версии на географски карти на [[Птолемей]], където те са показани (под етнонима ‘Буленсии’) като обитаващи територията край северозападния бряг на [[Черно море]] източно от река [[Южен Буг|Аксиакус (Южен Буг)]]<ref>В тези версии на Птолемеевите карти всъщност се наблюдава погрешна локализация на племето „обуленсии“, предадено в латинските преводи като Bulensii. Според Птолемей (География, III, 10, 4) племето обуленсии (Οβουλήνσιοι) се намира южно от Дунава, в източните части на Долна Мизия, над кробизите и заобиколени от ойтенсиите (при река Вит), дименсиите (при Димум, днес Белене) и апиаренсиите (при Апиария, днес Ряхово)</ref>{{hrf|Добрев|2001|158}}{{hrf|Fries|2016}}, но тези тълкувания са спорни.
От 90-те години на 20 век се появяват редица български публикации, излагащи алтернативни хипотези за произхода на прабългарите. Според една от тях те са [[ирански народи|иранско племе]], подчинено от хуните в [[Централна Азия]] и придвижило се заедно с тях на запад. Доказателства за тази теория са нови тълкувания на [[прабългарски календар|прабългарския календар]], несъответствия на археологическите находки с по-старите исторически теории; спорни твърдения за [[семантика|семантични]] (смислови) и [[лингвистика|лингвистични]] съответствия между съвременния български език и иранските езици; както и [[антропология|антропологични]] анализи. В древния индийския епос [[Махабхарата]], в над сто пасажа е регистрирано името „балхики“, което означава жители на античния град [[Балх]]. Това според икономиста [[Петър Добрев]] е санскритското наименование на прабългарите, които обитавали [[Бактрия]].{{hrf|Добрев|1998|}} Тази хипотеза няма сериозни подръжници извън страната, а среща сериозен отпор и в България. Бактрийският език е известен от надписи източноирански език и особеностите му го показват като различен от прабългарския.▼
 
▲Лонгобардският историк Павел Дякон в неговата „История лонгобардикум“ пише, че прабългарите убиват първия лонгобардски крал Агелмунд (което е станало през 439 г. на територията на днешна Словакия).
Като заключение може да се каже, че произходът на прабългарите все още предстои да се доизяснява.▼
 
▲[[Мовсес Хоренаци]], арменски историк от 5 век, съобщава, че при управлението на арменския цар [[Вагаршак]] прабългарибългари преминават [[Кавказ]] и се заселват в североизточната част на днешна [[Турция]]. Това сведение предизвиква противоречиви коментари, тъй като Вагаршак управлява в средата на [[2 век пр.н.е.]] Докато някои автори отричат достоверността на съобщението, други, основавайки се главно на него, приемат, че прабългарската племенна група се формира северно от Кавказ, преди пристигането на хуните. Някои автори обясняват противоречието с грешка в текста, като приемат, че правилното име на царя е [[Аршак III]] (управлявал през 392 – 396 г.) и свързват съобщението с известния поход на хуните в [[Армения]] през 395 – 397 г.{{hrf|Рашев|2005|28 – 29}}
== Бит и култура ==
[[Файл:Orkhon.png|мини|дясно|Името на бог ''Тангра'', изписано на старотюркски с [[Орхонска писменост|орхонско писмо]]. [[Прабългарски руни|Прабългарските руни]] показват известни сходства с тази писменост.]]
[[Файл:Болгарские руны из Мурфатлара (Румыния).jpg|мини|ляво|Руноподобна писменост от [[Мурфатларски скален комплекс|Мурфатларския скален комплекс]] (Румъния), IX-X в.]]
 
▲Ранни сведения за присъствие на прабългарите в Тракия в 5 век дава по-късен текст на [[Йоан Антиохийски]]. Според него остготите нападат Империята и през [[482|479]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] за пръв път се съюзява с прабългарите намиращи се тук за помощ срещу готите. Друг европейски източник, отнасящ се до прабългарите (''Βούλγαροι'', ''Bulgari''), е хрониката на [[Енодий]] Падуански (починал [[521]] г.). Той, както и [[Касиодор]], говори за победа на остготския крал [[Теодорих Велики]] в [[Срем (област)|Срем]] срещу прабългари, воюващи в съюз с [[Византийска империя|Византийската империя]] около [[485]] г. През следващите сто години византийските автори ([[Прокопий Кесарийски]], [[Агатий]], [[Менандър]]) не използват името българи. Вместо това на мястото на бъдещата [[Велика България]] се появяват [[кутригури]] и [[утигури]], вероятно два клона на прабългарите. Споменавания на прабългарите се появяват отново в края на [[6 век]], когато е образувана Велика България. Във византийските текстове наименованията прабългари, кутригури и утигури се използват като заменяеми с [[хуни]]. Според тях прабългарите са идентични или поне са част от хуните.
През I-II в. прабългарите се придвижват към Източна Европа и се установяват в земите на север от [[Кавказ]]. Там те влизат в контакт с местните сармато-алански племена от [[ирански]] произход, чиято култура и обществена уредба оказава известно влияние върху прабългарите. Прабългарите, подобно на [[хуни]]те, имали обичай да прилагат [[изкуствена деформация на черепа]] на новородените деца, като пристягали главите им с ленена превръзка. Причините се коренят в желанието да се обособи отделно племе или определен (благороден) род. Това е често и проявление на своеобразни естетически представи.<ref>Artificial Deformation of the Head as an Ethno-differentiating Sign, Author(s): Nelly Kondova, Petar Boev, Slavcho Cholakov, Subject(s): Anthropology, Published by: Етнографски институт с музей при БАН. Year: 1987, Issue No: Page Range: 31 – 37.</ref> Към мъжката естетика може да се причисли и прическата с бръсната глава и кичур на темето. Подобна прическа (чумбас, айдар, чуб) е била характерна и за други номадски народи обитавали [[Велика степ|Великата степ]] през Средновековието.
 
▲От 90-те години на 20 век се появяват редица български публикации, излагащи алтернативни хипотези за произхода на прабългарите. Според една от тях те са [[ирански народи|иранско племе]], подчинено от хуните в [[Централна Азия]] и придвижило се заедно с тях на запад. Доказателства за тази теория са нови тълкувания на [[прабългарски календар|прабългарския календар]], несъответствия на археологическите находки с по-старите исторически теории; спорни твърдения за [[семантика|семантични]] (смислови) и [[лингвистика|лингвистични]] съответствия между съвременниясъвременният български език и иранските езици; както и [[антропология|антропологични]] анализи. В древния индийския епос [[Махабхарата]], в над сто пасажа е регистрирано името „балхики“„балхики “, което означава жители на античнияантичната граддържава [[БалхБактрия]]. Това според икономиста [[Петър Добрев]] е санскритското наименование на прабългаритедревните българи, които обитавали [[Бактрия]].{{hrf|Добрев|1998|}} Тази хипотеза няма сериозни подръжници извън страната, а среща сериозен отпор и ву Българиянас. Бактрийският език е известен от надписи източноирански език и особеностите му го показват като различен от прабългарския.
=== Селища ===
Поради оскъдността на писмени сведения за бита и социалния живот на прабългарите, те могат да бъдат характеризирани главно въз основа на резултатите от археологическите разкопки на техните местоживелища. Прабългарските селища са изграждани обикновено в степните и лесо-степните пространства край бреговете на реките. По-голяма част от тях били неукрепени, известен брой били оградени с ров и вал, а други представлявали дървени укрепления. По известни прабългарски селища в днешна България са селището върху късноантичната крепост при [[Старобългарско укрепено селище при Балчик|Балчик]], до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], до с. [[Одърци]], до с. [[Топола]], на Големия остров до [[Дуранкулак]], [[Плиска]], [[Кабиюк]] и др. Доминиращият жилищен тип в прабългарските селища е полуземлянката, но са употребявани и [[юрти]], от които трудно се откриват следи. Прабългарските землянки се отличават от славянските по заоблените ъгли и по-плиткото вкопаване в терена, а някои от тях имали огнище в средата, вместо глинобитна пещ в единия ъгъл.
 
▲Като заключение може да се каже, че произходът на прабългарите все още предстои да се доизяснява.
=== Поминък ===
Основен техен поминък било скотовъдството. Конското месо и кобилешкото мляко били употребявани за основна храна. Практикували също лов и риболов. Основни занаяти били: ковачество, дърводелство, кожарство, грънчарство и др. Основна единица в прабългарското общество била семейната община, която притежава общи пасбища, станове и обща собственост върху стадата. По-висше звено на социалната им организация било племето. Прабългарите също така практикували земеделие и винарство. В техните селища се откриват сърпове, палешници за рала, черясла, мотики, косери и др. земеделски инструменти.
 
=== Език ===
{{Основна|Прабългарски език}}
Липсата на достатъчен материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите. Традиционно се приема, че той е от групата на [[тюркски езици|тюркските езици]], като се обединява в подгрупа, наречена [[огурски езици]], значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до [[чувашки]], монголски и тунгусо-манджурски, което прави обединението им с тюркските езици доста спорно и проблематично.
 
=== Религия ===
[[тенгризъм|Тенгризмът]] традиционно се приема за основната прабългарска религия.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref> Сред доказателствата за това е т. нар. ''[[колона от Мадара]]'', чийто повреден надпис е разчетен като: ''Ому(ртаг от Бога) владетел беше (и направи жертвоприношения на бога) Тангра...'',<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref> както и сборник на Германската академия на науките от 1866 г., в който се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст, който на свой ред се позовава на анонимен византийски сборник, където за върховен Бог на прабългарите е посочен ''Тангра.''<ref>[http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662]</ref> Тенгризмът е тясно свързан с упражняването на редица [[тотем]]истки и [[шаман]]истки практики, за които има запазени прабългарски артефакти. Главно тотемно животно на рода [[Дуло]] е бил [[Вълк (митология)|вълка]],<ref>Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51 – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.</ref> докато общи прабългарски тотеми били вълкът, кучето, конят, тигърът и др. Името Тангра (от тюрк. тенгри) в превод значи „небе“, т.е. небето при тангристите бивало обожествявано. От изворите е известно, че сред прабългарите бил разпространен и култа към небесните светила: слънцето, луната и звездите.<ref>Panos Sophoulis, Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Volume 16 of East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450 – 1450, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, [https://books.google.bg/books?id=Y8Y-3zVnvbEC&dq=bulgars+totemism&source=gbs_navlinks_s стр. 79 – 89.]</ref><ref>Florin Curta, Roman Kovalev, „The“ Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, [https://books.google.bg/books?id=_-G1L-9Zec0C&dq=tangra+bulgar&source=gbs_navlinks_s стр. 207 – 213.]</ref>
 
Прабългарските езически храмове са известни като [[Капище|капища]] и по план са сходни със зороастрийските храмове на огъня. За това в последно време се налага виждането, че прабългарската религия е включвала и култ към огъня. За върховен жрец бил смятан ханът, а прабългарските жреци се наричали [[Колобър (титла)|колобри]]. В анонимната византийска хроника „Скриптор инцертус“ има свидетелства за човешки жертвоприношения в прабългарски езически ритуал, в който участва самият владетел при обсадата на Константинопол: ''„И Крум според обичая си принесъл в жертва, вън от Влахернската врата, много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали.“''
 
=== Календар ===
{{Основна|Прабългарски календар}}
Прабългарите използвали циклов календар, вероятно заимстван от китайците.
 
=== Погребателен ритуал ===
Характерни за прабългарите на Долния Дунав са биритуалните некрополи. В тях мъртвите са погребвани по два различни обичая – трупоизгаряне и трупополагане. При трупоизгарянето горелите кости се поставят в урна (най-често гърне) и урната се заравя в плитка яма. Понякога урната е оградена и покрита с тухли или плоски камъни. Съществуват и безурнови погребения. При трупополагането тялото е поставено в дълбока гробна яма с глава на север (ориентация север-юг) с леки отклонения на изток или на запад. Съществуат и гробове с ориентация запад и изток. Тялото обикновено е с изпънати отстрани ръце. В гроба били поставяни храни (в гърнета или стомни) и лични вещи (обеци, халки, огнива, рогчета, костени и метални амулети, а понякога оръжието (меч, лък, стрели) и коня на покойника. Изключително рядко се срещат колани с апликации. Разпространени са ритуали за обезвреждане на мъртвия.
 
== Прабългарите през 5 – 6 век ==
{{основна|Прабългарите през 5-6 век}}
 
Прабългарите през [[5 век|5]]-[[6 век]] са разделени на две големи групи – [[кутригури]], западно от река [[Дон]], и [[утигури]], източно от нея. Според някои сведения първоначално те живеят заедно и се разделят през първата половина на [[5 век]]. Първите по-надеждни сведения за прабългаритебългарите южно от [[Дунав]] са от [[479]] г., когато император Зенон се съюзява с кутригурите и те воюват в съюз с [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] срещу [[остготи]]те на [[Теодорих Велики]] под командването на [[Воден]]ския управител [[Сабиниан Магн|Сабиниан]].
 
От [[493]] нататък кутригурите водят многократни войни срещу Империята, като достигат до [[Илирия]], [[Тесалия]] и [[Константинопол]]. Те участват и в походите на разбунтувалия се пълководец [[Виталиан (военачалник)|Виталиан]] ([[514]] – [[515]] и [[518]] – [[520]]). Контактите между Империята и кутригурите са разнопосочни – през [[528]] владетелят [[Грод]] приема [[християнство]]то и се опитва да го наложи на сънародниците си, но без успех. Войните продължават до [[540]], когато настъпва известно затишие.
Line 75 ⟶ 54:
През [[551]] кутригурите отново нападат териториите на Империята. Византийците се споразумяват с владетеля на утигурите [[Сандилх]], който напада незащитената територия на кутригурите и им нанася тежко поражение, а част от победените кутригури се заселват в [[Тракия]]. През [[558]] кутригурският владетел [[Заберган]] предприема нов поход към Константинопол, но се оттегля срещу паричен откуп.
 
Около [[558]] северно от [[Каспийско море]] се появяват бягащите от [[гьоктюрки]]тетюрките [[авари]] (псевдо- авари) предвождани от Кандик, на които в началото на 60-те години се подчиняват утигурите. Няколко години по-късно в региона пристигат войските на [[гоктюрки|тюркския]] военачалник [[Истеми]]. Не по-късно от [[568]] той подчиняват утигурите. Аваритеи аварите с някои утигури бягат при кутригурите и Заберган ги приема като съюзници. Той оглавява аварите след смъртта на [[Кандик]]. След смъртта на Заберган, аварите се налагат и над кутригурите с избора на Баян I. Баян I се обявява за [[каган]] на авари и прабългарибългари. Голяма част от кутригурите се преселват заедно с аварите към [[Панония]]. Останалите утигури остават в рамките на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]], но през [[576]] в него започва гражданска война и няколко години по-късно утигурските племена възстановяват независимостта си.
 
== Велика България ==
{{Основна|Велика България}}
 
[[ФайлКартинка:Old Geat Bulgaria bg.svg|мини|300п|Велика България около 650 г.]]
 
Останалите в Приазовието прабългари са покорени през [[567]] – [[568]] г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е [[Гостун]] от рода [[Ерми]]. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край [[Азовско море|Азовско]] и [[Каспийско море]]. ПрезНачело [[603]]с г.вожда на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] се разпада на Западен и [[Източнотюркски хаганат|Източен]]. Ядро на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския хаганат]] са ''племената на десетте стрели'', които някои свързват с [[оногурионогундури]]те. Десетте стрели са разделени на две общностни групи, между които съществува – [[антагонизъмКубрат]]. На [[изток]] от [[река]] [[Чу (рекаКурт)|Чу]] се отделят 5 [[племе]]на от съюза ''[[дулу]]'', които част от изследователите свързват с рода [[Дуло]], а на [[запад]] други пет ''[[нушиби]]''. Между [[630]] и [[651]] двете групи водят ожесточена междуособна [[война]] за надмощие. Презпрез [[632]] г. племенатате воденисе от [[Кубрат]]освобождават от родатюрките [[Дуло]] се обособявати с отделилите се от аварите кутригури и създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император [[Ираклий]]. Императорът дава на прабългарския владетел титлата [[патриций]] и му изпраща скъпи дарове.
 
Точните граници на Велика България трудно могат да бъдат установени. Съпоставени с археологическите проучвания се очертават следните граници: от река [[Днепър]] на запад до река [[Кубан (река)|Кубан]] на изток и от извора на река [[Донец]] до [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]] на юг.
Line 89 ⟶ 68:
 
== Разселване ==
[[ФайлImage:Pliska - Gate.JPG|минидясно|thumb|270px|Вход към крепостта на [[Плиска]], столицата на дунавските прабългари]]
 
Кубрат умира около [[660]] – [[665]] г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ". След него в продължение на три години управлява най-големият му син – Безмер, когото византийските хронисти наричат [[Батбаян]] или Баян.
 
[[Хазари]]те притискат Велика България още при управлението на Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият – Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Част от тези т.н. „черни българи“ се оттеглят във високите части на [[Кавказ]] и формират оцелелият и до днес [[Балкарци|балкарски]]Балкарски народ]] обитаващ подножието на най-високия връх в [[Европа]] – [[Елбрус]]. Вторият син на Кубрат – [[Котраг]], потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. [[Волга]]. Тук поставя началото на т.нар. [[Волжко-Камска България]]. Тази България съществува до 30-те години на [[13 век|XIII в.]], когато е разгромена от татаро-монголското нашествие, а по-късно, през 16-ти век завладяна от Иван IV Грозни, ( Велик княз Московски и т.н.), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 година.
 
Третият син – [[Аспарух]] през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. [[Онгъл]] (Оглос, Онглос) – земите около [[делта]]та на [[Дунав]]а в днешна [[Румъния]] и днешна [[Бесарабия]].
Line 103 ⟶ 82:
== Прабългарите в Дунавска България ==
=== Създаване на Дунавска България ===
{{основна|Първа българска държава }}▼
{{Вижте също|Аспарух|Аспарухови прабългари}}
[[Image:Old Basilica in Pliska 2.JPG|дясно|thumb|270px|Голямата базилика в [[Плиска]]]]
[[Файл:Bulgar necropolises on lower Danube.png.jpg|270px|мини|Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Там където ги има (Добруджа и Лудогорието) те са около 30% от разкритите погребения.]]
[[Файл:Early Bulgar Khanate. Zones of tribal control.png|270px|мини|Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление.]]
 
[[ФайлImage:Old Basilica in Pliska 2-svik.JPGjpg|минидясно|thumb|270px|ГоляматаОстанки от Двореца на базиликавладетелите в [[Плиска]]]]
Около 670 г. [[Аспарух]] преминава река Дунав с орда от около 30,000 – 50,000 прабългари.{{hrf|Златарски|1994|188}}{{hrf|Ангелов|1971|203 – 204}} Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите.
[[Файл:Pliska-svik.jpg|мини|270px|Останки от Двореца на владетелите в [[Плиска]]]]
 
Около 670 г.През [[Аспарух680]]&thinsp;г преминавапрабългарите рекавероятно Дунавв ссъюз орда от около 30,000 – 50,000 прабългари.{{hrf|Златарски|1994|188}}{{hrf|Ангелов|1971|203 – 204}} Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите. Презсъс [[680славяни|славянски]] г прабългаритеплемена водят война с [[Византия]], около делтата на р. [[Дунав]]. Предводителят на прабългарите [[Аспарух]] извоюва победа над император [[Константин IV]], тогавашният глава на Византийската империя. След победата Империята сключва договор с [[Аспарух]]. Според този Договор прабългарите получават статут на федерати в по-голямата част от територията между [[Стара планина]] и р. [[Дунав]] заедно със населяващите я славянски племена и останалите там [[византийци]]. Не е изключено договорът да е включвал както други подобни договори и клауза за годишен „трибут“ – данък или субсидия от Империята за федерата, своеобразен откуп на мира между тях и лоялността му да брани границата от други нашественици. Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и повечето определят договора с Византия от [[681]] г. като момент на създаване на [[Дунавска България]].
 
Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с Византия от [[681]] г. като момент на създаване на [[Дунавска България]]. По време на управлението на [[Крум]] ([[802]]-[[814|14]]) [[България]] се разраства на юг, населвайки територията на днешна [[София]] през [[811]] г&thinsp;г. и днешен Одрин през [[813]] г&thinsp;г.. Крум побеждава император [[Никифор I]] в битката при Върбишкия проход и според преданието прави от черепа му обкована чаша. Достига до портите на [[Константинопол]], но не успява да го завладее поради това, че умира. Крум въвежда много строги закони.▼
=== Прабългарите в Първата българска държава ===
▲{{основна|Първа българска държава }}
▲По време на управлението на [[Крум]] ([[802]]-[[814|14]]) [[България]] се разраства на юг, населвайки територията на днешна [[София]] през [[811]] г. и днешен Одрин през [[813]] г. Крум побеждава император [[Никифор I]] в битката при Върбишкия проход и според преданието прави от черепа му обкована чаша. Достига до портите на [[Константинопол]], но не успява да го завладее поради това, че умира. Крум въвежда много строги закони.
 
Княз [[Борис I|Борис-Михаил]] ([[852]] – [[889]]) приема [[християнство]]то за официална религия. Бунтът на някои [[боляр]]и е смазан жестоко. Детронира и ослепява първородния си син княз [[Владимир Расате]] ([[889]] – [[893]]), заради опита му да върне [[езичество]]то. Княз [[Борис I]] предприема този ход, за да обедини жителите на страната си които по онова време имат коренно различни религии. На българите е разрешено да имат собствен [[архиепископ]]. Борис приема учениците на [[Кирил и Методий]] в [[България]]. Така новосъздадената азбука ([[глаголица]]) от братята [[Кирил и Методий]] идва в българските земи около [[886]] г&thinsp;г.. В началото на [[9 век]] се разработва нова азбука, наречена [[кирилица]], на основата на гръцката писменост и [[глаголица]]та.
 
По-късно [[Симеон I]], синът на княз [[Борис I]], приема титлата [[царЦар]] на българите и [[василевс]] (император) на българи и гърци. Титлата ''василевс'' е призната от [[папа]]та, но не и от византийския василевс. Неговата държава е наречена от някои историци Западна българска империя, за да се разграничи от другата прабългарска държава съществувала по това време – [[Волжка България]]. Времето на Симеон I е наречено [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на българската книжнина]]. Сам получил образованието си в [[Константинопол ]] изгражда множество книжовни центрове из цяла България. [[Симеон I]] се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя като след множество военни успехи си поставя за цел превземането на [[Константинопол]]. Приема се, че по времето на [[Петър I (България)|цар Петър]] (927 – 969) се претопяват и последните остатъци от ''прабългарите'', като се образува един нов народ с българско самосъзнание, говорещ общ славянски език.<ref>The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, p. 165.</ref> През [[997]] г. умира във византийски плен [[цар Роман]], последният владетел от прабългарската [[Крумова династия]].
 
=== Отношения между прабългарите и завареното население ===
Line 124 ⟶ 100:
Естеството на отношенията между прабългарите и заварените в териториите на Балканите народи е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Балканите не са били населявани само от славянски племена. Тук живеели потомци на [[готи]], [[келти]], римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. В градските центрове обитавали остатъци от византийско население, съставено предимно от романизирани, елинизирани и християнизирани местни [[траки]] и [[илири]]. След заселването на славяните из целия Балкански полуостров, етническият облик на тези земи започва да се променя. Част от местното население е асимилирано от тях, докато друга част, главно романизирано население, се преселва в труднодостъпните планини, а трета част, предимно елинизирано население, се изселва на юг. Трябва да се подчертае, че ролята на завареното византийско, неславянско население при формиране на новата държава и до днес се подценява.
 
На територията на [[Мизия]] живеели [[Севери (племе)Северани|северитесевераните]], славянско племе. На запад от севераните, в земите на днешна Централна Северна България и Северозападна България живеели множество други славяни, останали в историята с названието ''[[седем славянски племена]]''. Техните имена не са запазени. Славяни живеели и в Тракия и Македония. Не би могло да се говори за съюз между прабългарибългари и славяни на равноправна основа, каквато е официалната историческа теза много години. Нито при аварите, нито при хазарите, нито при хуните преди това, нито при варягите след това не е налице такова равноправие в отношенията им с другите народи от техните държави. Най-вероятното е, че срещу подчинението им и плащането на данъци българският владетел е позволил вътрешното самоуправление на завареното население, като го защитавал от външни нападения. Първоначално славяните не са били включвани в българската армия, а самоуправлението им най-вероятно е отнето при административната реформа на [[Крум]]. Има множество сведения за опити на засилване на властта на прабългаритебългарите върху славяните и за масови преселения на славяни във Византия. Най-значимите са отбелязани именно в средата на 8 век и при управлението на Омуртаг.
 
[[Славяни]]те в [[Долна Мизия]] са по-многобройни от прабългарите, които се заселват основно в [[Малка Скития]]. От друга страна, както местното ромейско население, така и славяните непрекъснато увеличават дела си с приобщаването на нови византийски територии към България, като [[Горна Мизия]], Македония и Тракия. Също така [[Бунт на боилите (866)|междуособиците между прабългарите]] вероятно редуцират и без това ограничения им брой. Това довежда до постепенното им претопяване в периода [[7 век|7]]-[[10 век]]. До края на 10-ти век от останките от прабългари, славяните[[славяни]]те и завареното население се формират българите. Техният език се класифицира като [[южнославянски езици|южнославянски]], а не като [[тюркски езици|тюркски]], какъвто се предполага, че е бил езикът на прабългарите. Следва да се отбележи, че при българите днес се срещат предимно европейски антропологичните типове като средиземноморски, алпийски, динарски и нордически, но доста рядко се откриват монголоидни белези, за разлика от прабългарите, в чиито останки, макар и класифицирани главно като на европеиди, има по-често находки с проявени, източноазиатскиизточни морфологични белези.<ref> Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201</ref>
 
== Вижте също ==
* [[Произход на прабългарите]]
* [[Волжки българи]]
* [[Прабългаристика]]
* [[Антропологични и генетични проучвания на прабългарите]]
 
Line 138 ⟶ 114:
== Цитирани източници ==
{{дребно|
* {{cite book | last = Ангелов | first = Димитър | authorlink = Димитър Ангелов (историк) | year = 1971 | title = Образуване на българската народност | publisher = Издателство „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://www.promacedonia.org/da/da_3_2.htm | lang = bg }}
* {{cite book | last = Добрев | first = Петър | authorlink = Петър Добрев | year = 1998 | title = Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия | publisher = Издателство „Тангра ТанНакРа“ | lang = bg }}
* {{cite book | last = Добрев | first = Петър | authorlink = Петър Добрев | year = 2001 | title = Непознатата древна България | publisher = Издателство „Иван Вазов“ | location = София | isbn = 9546041211 | lang = bg }}
* {{cite book | last = Георгиев | first = В. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | lang = bg }}
* {{cite book | last = Гюзелев | first = Васил | authorlink = Васил Гюзелев | coauthors = Иван Божилов | year = 2006 | title = История на средновековна България VII-XIV век, Том I | publisher = Анубис | location = София | lang = bg }}
* {{cite book | last = Златарски | first = Васил | authorlink = Васил Златарски | title = [[История на Българската държава през Средните векове]], т.1, ч.1 | edition = Второ фототипно издание | origyear = 1918 | year = 1994 | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-430-298-0 | lang = bg }}
* {{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | year = 2005 | title = Прабългарите през V-VII век | publisher = Орбел | location = София | quote = Племето прабългари е съставка от три етно-лингвистични групи: иранска, угорска и тюркска. Формирането му се извършило в рамките на Хунския племенен съюз преди 375 г., през II – IV в., когато то се обособило като самостоятелна етническа единица, различна от хуните. Симбиозата между трите групи се осъществила в степната и лесостепната област между Алтай и Урал, която може да се определи като тяхна индивидуална и обща прародина. Етногенетичният процес завършил през V – VI в. с присъединяване на ираноезично население от източноевропейските степи и на нови угорски групи от Азия. Обединяващото звено и през двата етапа вероятно е било тюркско. През VII в. под името „българи“ те се обединяват с други сродни по произход, бит, стопанство и език племена от степната зона на Източна Европа... Езикът на основната маса бил формиран на индоевропейска основа с тюркски елементи. Езикът и културните традиции на аристокрацията обаче са били тюркски и са се формирали под влияние на хунската и западнотюркската държавно-политическа традиция от V – началото на VII в. | lang = bg }}
* {{cite book | last = Brook | first = Kevin Alan | year = 2006 | title = The Jews of Khazaria | publisher = Rowman & Littlefield Publishers | isbn = 1442203021 | lang = en | quote = Thus, the Bulgars were actually a tribal confederation of multiple Hunnic, Turkic, and Iranian groups mixed together| lang = en }}
* {{cite book | last = Fouracre | first = Paul | coauthors = Rosamond McKitterick | year = 2005 | title = The New Cambridge Medieval History: c. 500-c. 700 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521362911 | url = http://books.google.com/books?id=JcmwuoTsKO0C&pg=PA301&dq=bulgars+asiatic&lr=&hl=bg&cd=23#v=onepage&q=bulgars%20asiatic&f=false | lang = en }}
* {{cite web | last = Fries | first = Lorenz | coauthors = Claudius Ptolemy | year = 2016 | origyear = 1535 | url = https://www.sanderusmaps.com/en/our-catalogue/detail/163929&e=antique-map-of-balkans-hungary-rumania-bulgaria-bosphorus-by-fries-l-ptolemy-c/ | title = Tabula IX. Europae | work = sanderusmaps.com | publisher = sanderusmaps.com | accessdate = 1 февруари 2016-02-01 | lang = en }}
* {{cite book | last = Geary | first = Patrick J | year = 2003 | title = The myth of nations: the medieval origins of Europe | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691114811 | url = http://books.google.com/books?id=A26s-v2eEwAC&pg=PA149&dq=bulgars+asian&lr=&hl=bg&cd=23#v=onepage&q=bulgars%20asian&f=false | lang = en }}
* {{cite book | last = Golden | first = Peter Benjamin | year = 1992 | title = An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East | url = http://www.academia.edu/12545004/An_Introduction_to_the_History_of_the_Turkic_Peoples | publisher = Otto Harrassowitz | place = Wiesbaden | isbn = 9783447032742 | quote = [Pontic Bulgars] With their Avar and Türk political heritage, they assumed political leadership over an array of Turkic groups, Iranians and Finno-Ugric peoples, under the overlordship of the Khazars, whose vassals they remained... The Bulgars, whose Oguric ancestors... | lang = en }}
* {{cite book | last = McKitterick | first = Rosamond | year = 1995 | title = The New Cambridge Medieval History | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 9780521362924 | quote = The exact ethnic origins of the Danubian Bulgars is controversal. It is in any case most probable that they had enveloped groupings of diverse origins during their migration westwards across the Eurasian steppes, and they undoubtedly spoke a form of Turkic as their main language. The Bulgars long retained many of the customs, military tactics, titles and emblems of a nomadic people of the steppes. | lang = en }}
* {{cite book | last = Sophoulis | first = Panos | year = 2011 | title = Byzantium and Bulgaria, 775 – 831 | publisher = BRILL | isbn = 9789004206960 | url = https://books.google.hr/books?id=EbIyAQAAQBAJ | lang = en }}
* {{cite book | last = Whittow | first = Mark | year = 1996 | title = The making of Byzantium, 600 – 1025 | publisher = University of California Press | isbn = 0520204972 | url = https://books.google.bg/books?id=22NNIjrpd20C&dq=bulgars+central+asia&lr=&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = en }}
}}
 
Line 167 ⟶ 143:
== Външни препратки ==
* [http://www.kroraina.com/ За прабългарите]
* [http://www.mni.bg/2016/11/prabulgari-bregalnica.html Веселин Бешевлиев. Прабългари в Брегалнишко. „Македонски преглед“, год. XIV, 1992, № 1, с. 85 – 95].
 
[[Категория:Прабългари| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългари“.