Стефан II Милутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 50:
В търсене на съюзник срещу Византия, през 1284 година Стефан Милутин се обръща към [[Търновско царство|търновския цар]] [[Георги I Тертер]]. Антивизантийският съюз е скрепен с брак между сръбския крал и дъщерята на българския цар [[Анна Тертер]], но не се материализира, поради татарския натиск върху България.<ref>{{cite book | last = Мишић | first = Синиша | title = Српско-бугарски односи на краjу 13. века. В: Зборник радова Византолошког института, т. XLVI | publisher = Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности | location = Београд | year = 2009 | pages = 333-335 | url = http://doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2009/0584-98880946333M.pdf | accessdate = 04.01.2020}}</ref>
През 1298 година [[Смилцена|вдовицата на цар Смилец]] се обръща към Стефан Милутин с предложение за нов съюз и брак, но по това време сръбският владетел вече е решил да се помири с Византия и отхвърля българските пратеници.{{hrf|Мишић|2009|337}}
=== Мирен договор с Византия ===
Ред 69:
Стефан Милутин се жени пет пъти. През 1282 или 1283 година се разделя с първата си съпруга (неизвестна по име), за да се ожени за дъщерята на [[севастократор]] [[Йоан Ангел]], господар на [[Тесалия]]. Малко по-късно взима за съпруга унгарката Елисавета (сестра на кралица Катарина, жената на Драгутин).{{hrf|Логос|2017|279}} През 1284 година се жени за [[Анна Тертер]], дъщеря на българския цар [[Георги I Тертер]]. Петнадесет години по-късно Стефан Милутин разтрогва и този брак, за да се ожени за византийката Симонида.<ref>Кръстев, Красимир. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер, с. 651-654, в: Тангра: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006. ISBN 954072435X</ref>
Известни са четири деца на крал Стефан Милутин – [[Стефан Дечански|Стефан Урош]] (сръбски крал през 1322 – 1331), [[Стефан Константин|Константин]], Зорица и [[Анна Неда]]{{hrf|Логос|2017|279-280}} (българска царица, съпруга на цар [[Михаил III Шишман]]
== Рударство ==
Стефан Милутин развива добива на сребро повече от сръбските владетели преди него. Във владенията му се експлоатират 7 мини. Една от тях, край град [[Ново бърдо]] се превръща в най-доходоносната сребърна мина на Балканите.{{hrf|Fine|1994|257}}
Милутин използва добитото сребро, за значителни емисии монети, с които копира [[Венеция|венецианските]], но с по-малко сребърно съдържание за по-голяма печалба. С придобитото от мините богатство издържа наемните войски и духовенството, които крепят властта му.{{hrf|Fine|1994|257}}
== Ктитор и светец ==
| |||