Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

м
редакция без резюме
м
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.{{hrf|Fine|1994|256-259}}
 
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее областта[[Зета (княжество)|Зета]]. Кралят излиза победител и от тази междуособица.{{hrf|Fine|1994|259-260}}
 
=== Война с Унгария ===
 
== Рударство ==
Стефан Милутин развива добива на сребро повече от сръбските владетели преди него. Във владенията му се експлоатират 7 мини. Една от тях, край град [[Ново бърдо (град)|Ново бърдо]] се превръща в най-доходоносната сребърна мина на Балканите.{{hrf|Fine|1994|257}}
 
Милутин използва добитото сребро, за значителни емисии монети, с които копира [[Венеция|венецианските]], но с по-малко сребърно съдържание за по-голяма печалба. С придобитото от мините богатство издържа наемните войски и духовенството, които крепят властта му.{{hrf|Fine|1994|257}}
Крал Стефан Милутин се изявява като покровител на църквата. По негова заповед и с негови средства са построени или обновени десетки църкви и манастири.{{hrf|Fine|1994|257}} Най-известни, запазени и до днес, са [[Богородица Левишка]], [[Грачаница]] и [[Банска]] – построена от краля като негово лобно място. По времето на Милутин е издигната и църквата на Света Богородица в [[Хилендарския манастир]].{{hrf|Логос|2017|273}}
 
След смъртта му на 29 октомври 1321 година Стефан Милутин е почитанканонизиран от православната църква като светец.{{hrf|Логос|2017|286}} Погребан е в манастира Банска. По време на османското нашествие мощите му са пренесенипренасяни неколкократно – първо в [[Трепча]], а към 1460 година в Софийско. Днес се съхраняват в църквата [[Света Неделя (София)|"Света Неделя"]].<ref>[https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/zhitiya/1918-1030_zhitie Житие на свети крал Стефан Милутин]. Официален сайт на Софийска епархия (достъп от 27.12.2019).</ref>
 
Култът към Стефан Милутин („Свети Крал“) е широко разпространен в западназападните Българиябългарски земи през XVIII и XIX век почти до края на [[Османското владичество]]. ПримериПоказателни за това са изображенията му в [[Самоковски манастир „Покров Богородичен“|Девичия манастир „Покров Богородичен“]] и [[Бельова църква|Бельовата църква]] в [[Самоков]].<ref>Джурова, Аксиния. [http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2007/0584-98880744521D.pdf Владетелският култ – емблема на сръбската държавност.] В: Зборник радова Византолошког института, т. XLIV. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2007, с. 530-533. Посетен на 04.01.2020.</ref>
 
През 2006 година Сръбската православна църква предявява претенции към мощите на Стефан Милутин. При официалното си посещение в София на 19 септември 2013 президентът на Сърбия [[Томислав Николич]] получава само парченце от дрехата на краля-светец.<ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>
 
== Галерия ==