За въртенето на небесните сфери: Разлика между версии

==„За въртенето на небесните сфери“ от Николай Коперник== ▼

Преди Коперник, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западното, а по-късно и в другите общества, идва от заглавието на неговия основополагащ труд ''De Revolutionibus Orbium Coelestium'' ("За въртенето на небесните сфери").<ref>* Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X</ref> ▼

В своя труд, [[Коперник]] излага тезата за [[хелиоцентризъм|хелиоцентризма]]. Той предлага модел, в който [[Слънце]]то е в центъра на Вселената, а [[Земя]]та и другите [[планета|планети]] обикалят по концентрични [[кръг]]ови [[орбита|орбити]] около него. По-късно, този модел се усъвършенства от [[Йоханес Кеплер]], който открива, че планетите се движат по [[елипса|елипси]], и [[Исак Нютон]], който доказва [[Закони на Кеплер|трите закона]] на Кеплер като [[теорема|теореми]], следващи от неговия [[Гравитация|закон за всемирното притегляне]]. ▼

В исторически план, хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от [[Аристарх Самоски]] през 3 век пр.н.е.<ref>* [[T. L. Heath|Heath, Sir Thomas]]. ''Aristarchus of Samos - The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes''. (ISBN 0-486-43886-4)</ref> Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява [[Ретроградно движение|ретроградното движение]].▼