Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та ); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 14:
| командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]
| командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]]
| сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]]
| сила2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизонгарнизони
| жертви1=
| жертви2=
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''ПреминаванетоПреминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от [[настъпление]]тонастъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]].
 
== Оперативна обстановка ==
След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее [[Хаинбоаз|Хаинбоазкия проход]] и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на [[артилерия]]таартилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при с.село [[Присово]].
 
== Бойни действия ==
== Преминаването ==
Осигурен с [[боеприпаси]] и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военните кореспонденти]] [[Джанюариъс Макгахан]], [[Хосе Пелисер]], [[Дик де Лонли]], [[Всеволод Крестовски]] и [[Александър Иванов (фотограф)|Александър Иванов]].
 
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от [[пехота]]тапехотата и [[кавалерия]]такавалерията. В помощ на артилерията е четата на [[Панайот Хитов]]. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от [[биволи]] и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня [[Авангард (военно дело)|авангардът]] достига до превала на прохода. Тук [[сапьор]]итесапьорите поставят паметен знак.
 
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три [[табур]]атабора са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.
 
На 15 юли частите на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] навлизат в Твърдишкото поле. При с.село [[Оризари (Област Сливен)|Оризаре]] отхвърлят три табуратабора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
== Бой при Оризаре и Уфлани ==
На 15 юли частите на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] навлизат в Твърдишкото поле. При с. [[Оризари (Област Сливен)|Оризаре]] отхвърлят три табура на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
 
На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а ОпълченскаОпълченски дружинадружини разбиват три табуратабира, окопали се при с.село Уфлани (днес с.[[Ветрен (Област Стара Загора)|ВетренУфлани]]).
 
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България.
Line 41 ⟶ 40:
== Източници ==
<references />
* Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.
 
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Хаинбоазки проход]]