Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии

'''ВъоръженитеВъоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)''' са основен участник и страна във [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].

[[Въоръжените сили]] на Русия са в процес на основно преустройство в съответствие с военната реформа на военния министър [[генерал-лейтенант]] [[Дмитрий Милютин]]. През [[1874]] г. е въведена всеобща [[военна повинност]]. Служат 25% от военно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20 до 40-годишна възраст са зачислени направо в [[опълчение]]то. Срокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.

Войнишкият състав е добре подготвен, храбър и самопожертвователен.

Подофицерският състав, който командва най-малките тактически подразделения, е сравнително добре обучен и с малък боен опит.

Офицерският състав е 60% от необходимия за случай на война. Две трети от него са с добра и задоволителна обща и специална подготовка. Добре подготвените офицери служат предимно в гвардията, артилерийските и инженерните части и по-малко в армейската пехота и конницата. Щабните офицери, средният и висшият команден състав притежават солидна подготовка и много често са завършили военни академии.

Частите, въоръжени с „Бердан 1“, спешно са превъоръжени в навечерието на войната с „Бердан 2“. Пушката „Крнка“ (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2 000 крачки) съответства на пушка „Шнайдер“ в османската армия, но няма добър прием сред войниците (при продължителна стрелба не изхвърля добре [[Гилза|гилзите]]). Пушката „Карле“ има някои предимства в сравнение с „Крнка“, но често прави засечки. [[Българското опълчение]] е въоръжено с пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Пехотното оръжие е многосистемно, не се използва достатъчно скорозарядност и далекобойност. Констатиран е недостиг на [[патрон]]и (като на войник средно са 180 – 185 бр.).

Артилерията е въоръжена с полски (4 и 9 фунтови) и планински (3 фунтови) оръдия. Деветфунтовите оръдия са с тегло 1 700 кг, стрелят с [[граната]] на 3 200 м. при начална скорост 320 м/с. Четирифунтовите са с тегло 1 300 кг, стрелят на 2 500 м. при начална скорост 300 м/с. Трифунтовите са с тегло 245 кг, разглобяеми и преносими с животни, стрелят на 1 423 м. при начална скорост на гранатата 213 м/с. Всички оръдия са бронзови, пълнят се отзад, имат клинов затвор и нарези. Средно на оръдие са налични по 98 – 168 [[снаряд]]а. Стреля се с обикновени гранати и [[шрапнел]]и (ефикасни на къси и средни разстояния до 2 000 м.) и [[картеч]] (резултат до 420 м.). Артилерийското въоръжение е многосистемно, сложно, с недостатъчност при далекобойните и средни системи, неефективно при стрелба срещу землени укрепления [[редут]]и, които широко се използват от противника.

Върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|въоръжените сили на Русия]] е император [[Александър II (Русия)|Александър II]].

На 1/[[13 ноември]] [[1876]] г. е създадена Действаща армия за [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] на Балканския полуостров. Главнокомандващ на Действащата армия е [[Великия княз|Великият княз]] [[Николай Николаевич]], който има извънредни пълномощия. Действията му се контролират пряко от императора, който през почти целия период на войната е при Действащата армия.

Военният съвет обсъжда и приема решения за стратегическото развитие на военните действия. Свиква се от император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Постоянният му състав е: император Александър II, княз [[Николай Николаевич]] (главнокомандващ Действаща армия), генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] (военен министър), генерал от пехотата [[Артур Непокойчицки]] (началник на Полевия щаб) и крал [[Карол I]]. В работата на Военния съвет са привлечени и генерал-майор [[Казимир Левицки]] (първи помощник на началника на Полевия щаб), генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (командир на IV-и Армейски корпус), генерал-лейтенант [[Николай Обручев]] (автор на стратегическия план на войната) и генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] (автор на плана за [[обсадата на Плевен]]).

Като основна стратегическа задача е поставено завземанетонастъпление накъм [[Цариград]] чрез мощен удар, нанесен от главните сили на Действащата армия по направлението [[Свищов]]-Централна [[Стара планина]] – долината на река [[Тунджа]]-[[Одрин]]-[[Цариград]]. Предвижда се заобикаляне на многобройните противникови сили в т.нар. ''[[четириъгълникЧетириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите]] Русе-Силистра-Варна-Шумен'', срещу който заемат отбранителни позиции част от силите на Действащата армия. Предвидено е превземането на крепостта ''Русе''.

[[Кавказ]] и [[Мала Азия]] се разглеждат като второстепенен район на военните действия. Последните се развиват според руския план за [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|Кавказкия фронт]].

Руският Черноморски флот е определен за съдействие на сухопътните сили при организиране и осъществяване охраната на Черноморското крайбрежие.

Планът изхожда от предпоставката, че осъществяването му може да бъде постигнато в продължение на 2 – 3 месеца от 300 000 армия. Основен недостатък е подценяване на противниковите сили и тяхната способност за противодействие, не са предвидени резервни варианти в случай на неуспех при реализацията на отделни операции. Военните действия протичат в основни линии според плана.

* Генов Цонко,Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд."Наука и изкуство", София, 1978, с. 49 – -64.

* Георгиев Георги,Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 75 – -76, 80 – -82, 86 – -87, 138, 156, 158 – -159.