Уикипедия

Йосиф Сталин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Форматиране
м без препр. към другоезична Уикипедия
Ред 124:
През септември 1922 г. Сталин за пръв път ясно показва склонността си към традиционното руско великодържавие. Според указанията на Централния комитет той, като народен комисар по националните работи, подготвя предложенията си за уреждане на отношенията на Москва с съветските национални покрайнини на бившата Руска империя. Сталин предлага план за „автономност“ чрез включване на покрайнини в РСФСР с правото на автономия), по-специално [[Грузия]] трябвало да остане част от Закавказката република. Този план среща ожесточена съпротива в [[Украйна]] и особено в Грузия и бива отхвърлен лично под натиска на Ленин. Покрайнините влизат в Съветската федерация с правата на съюзни републики с всички атрибути на държавност, които обаче в условията на еднопартийната система се оказват фиктивни. От името на самата федерация („СССР“) е отстранена думата „руски“ („руска“) и въобще географските имена.
 
С „[[:ru:Письмо к съезду|Писмо до Конгреса]]“ (от 24 декември 1922 г.) и „Добавка към писмото от 24 декември 1922 г.“ (4 януари 1923 г.), Ленин дава критични характеристики на най-близките си другари в партията, включително Сталин, предлагайки го да бъде отстранен от поста генерален секретар. Той заявява, че Сталин ще съсредоточи в ръцете си ''„необятна власт“'', че трябва да се ''„обмисли начин Сталин да бъде преместен от това място“'', защото е груб. ''„Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен и т.н.“''. Чертите в характера на Сталин – капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, са причина тежко болния Ленин да поиска смяната му. Ситуацията се утежнява от факта, че през последните месеци от живота на Ленин се води лична кавга на Сталин с [[Надежда Крупска]]. <ref>Волкогонов, Дмитрий, Седемте вождове, том 1, с. 153, Издателство „Труд“, София, 1996 </ref>
 
Писмото е прочетено сред членовете на Централния комитет в навечерието на XIII-ия конгрес на РКП (Б), който се провежда през май [[1924]] година – 4 месеца след смъртта на Ленин. Сталин подава оставка, но тя не е била приета. На конгреса писмото е било прочетено на всяка делегация, но следвайки резултатите от гласуването на конгреса, Сталин остава на поста си.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосиф_Сталин“.