Въпреки че възстановяването му след войната отнема време, той учи една година в музикалната академия във Ваймар. След това се връща във Виена, където решава да следва история и социология, макар че негова страст винаги е била физиката. За жалост обаче бързо се разочарова и подава молба за прехвърляне. През 1947 година посещава първите си лекции по физика. По време на обучението изключително голямо впечатление му прави [[:en:Felix_Ehrenhaft|Феликс Еренхафт]]. Друго ценно запознанство по това време е това с Виктор Крафт. Той създава така наречения Кръг на Крафт, който се превръща в студентския вариант на Виенския кръг. Чрез участието си в това начинание Файерабенд има възможност да общува с хора като Холичер, Юхос, Елизабет Анскомб и [[Лудвиг Витгенщайн|Витгенщайн]]. В този период той подкрепя убеждения, който са свързани с логическия емпиризъм. Решаващо за бъдещото му развитие е първото му посещение на Аплбах през 1948, където стенографира дискусиите, които се водят. Там той се запознава с [[Бертолт Брехт]], [[Карл Попър]] и други. През 1951 година Файерабенд получава докторската си степен и кандидатства за стипендията на Британския съвет, за да отиде да учи в [[Кеймбриджки университет|Кембридж]] при Витгенщайн. Случва се така, че Витгенщайн умира и Паул Файерабент трябва да си избере нов ръководител – това е Попър. Новият ръководител има големи заслуги за академичната ориентация на младия човек. Първоначално Файерабенд подкрепя фалшификационизма, но след това променя убежденията си, отрича се от критическия рационализъм и превръща Попър в един от основните си опоненти.
