Разлика между версии на „Балканска федеративна република“

м
без   интервал
м (без   интервал)
Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на [[Карл Маркс]]. Тя е обширно разработена от [[БРСДП (т.с.)|партията на тесните социалисти]] (БРСДП (т.с.) и най-вече от [[Димитър Благоев]] във връзка с [[българския национален въпрос]]. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на [[Балканските войни]] и на участието на България в [[Първата световна война]].
 
Българските марксисти вярват, че националното обединение на българите е възможно само по мирен път, чрез създаването на единна федеративна република на територията на целия Балкански полуостров, като по този начин да бъдат естествено потушени териториалните конфликти между балканските държави.&nbsp; <ref>[http://www.sarakt.org/predateli.htm БКП и националния въпрос 1912 – 1924]</ref> В разработения от тях проект за столица на федерацията се сочи [[София]]. Социалистите не предвиждат провеждането на революция за осъществяването на проекта, а смятат, че правителствата на балканските държави ще го осъществят под натиска на [[работническа класа|работническата класа]] от тези страни. БРСДП (т.с.) разглежда федерацията като възможност за създаване на голяма балканска работническа класа, която да разполага с възможността да осъществи [[революция]].
 
[[Владимир Ленин|Ленин]] оценява идеята като „правилна“, но посочва, че би трябвало да се очаква от работническата класа и селячеството, а не от [[буржоазия]]та, да я осъществи.
== Привърженици сред другите народи ==
[[Файл:Mosa Pijade Balkan Federation.jpg|мини|250п|{{cite book |title= За прашањето на Балканската федерација |last=Пијаде |first=Моша |authorlink= Моша Пияде |coauthors= |year= 1949 |publisher= |location=Скопје |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}]]
Влиянието на федеративната идея е силно и сред останалите балкански народи, съседи на България. Виден привърженик на балканския федерализъм в [[Сърбия]] са [[Светозар Маркович]], [[Леонидис Вулгарис]] от [[Гърция]], [[Йон Гика]], [[Йон Братиану]], [[Николае Балческу]] от [[Румъния]]<ref name="academia">[http://www.academia.edu/3300154/Peykovska_Hungarian_movement_against_the_1867_Compromise_national_movements_on_the_Balkans_the_Danubian_Confederation_idea_Janos_Asztalos_1869-1871 www.academia.edu]</ref>. В различно време и по различен повод за Балканска федерация са се изказвали [[Лайош Кошут]]<ref name="academia"/>, [[Джузепе Гарибалди]], [[Джузепе Мацини]], [[Уинстън Чърчил]], [[Карл Маркс]], [[Владимир Ленин]] и др. Споменатите тук са малка част от привържениците на федерализма. Тези хора&nbsp; – силно значими исторически личности, са виждали Балканската федерация като единственото правилно решение на Балканските проблеми.
 
Федеративната идея на Балканите също така взема различни форми в земите на южните славяни. Тя е най-вече като [[Югославия|югославянска]] идея, сред румънците и унгарците федеративната идея взема форма на Дунавска федерация, който трябва да замени Австро-Унгария като една голяма централноевропейска сила, която да е противовес на [[Германия]], при гърците пък тя се вижда като Източна федерация, която ще замени Османската империя и ще бъде своеобразно възкресение на [[Византия]]. Всяка една народност влага своите надежди и интереси във федеративната идея, което е причина за това типологично разнообразие.