Битка при Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
|||
Ред 47:
В резултат на тези неуспехи византийците остават без средства за превземане на Сердика с щурм. Прекъсването на снабдяването им означава, че те не могат да разчитат на варианта да изтощят защитниците с глад, а сами трябва да се справят с този проблем. В допълнение към тези съображения изниква още една причина за вдигане на обсадата – по планините в тила на императорската армия се явява войска, предвождана от Самуил<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 41; ''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672</ref>. Вместо да подсигури пътя за отстъпление, Лъв Мелисин се оттегля във Филипопол<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. Този факт е допълнителен стимул за Василий II да вдигне обсадата на Сердика. [[доместик на западните схоли|Началникът на западните войски]] [[Кондостефан]] убеждава императора, че Мелисин е потеглил към [[Константинопол]], за да завладее престола му<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 670 – 672</ref>.
[[Файл:Trayanovi-vrata-memorial.JPG|мини|200px|Паметна плоча, поставена по повод 1020 години от победата при Траянови врата]]
* [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-1.pdf '''Карта на битката при Траянови врата (17.VIII.986 г.)''']
Византийската войска отстъпва от [[Софийска котловина|Софийското поле]] към Щипон (дн. [[Ихтиман]]), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673 – 674</ref>. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673 – 674; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 111</ref>, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673</ref>. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 43</ref>. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от [[Арменци|арменски]] воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 674 – 675</ref>. „Много голям брой“<ref name="diakon77">''Подбрани извори'', т. II, с. 77</ref> византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии)<ref name="diakon77">''Подбрани извори'', т. II, с. 77</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672 – 675</ref>
|