Ернст Теодор Амадеус Хофман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 39:
== Музика ==
[[Файл:ETA Hoffmann.jpg|мини|200px|
Не е известно кога и как Хофман получава първите си [[музика]]лни познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807 – 1813 г., докато е на държавна служба във [[Варшава]], организира там [[Филхармония|филхармонично]] общество и [[симфония|симфоничен]] [[оркестър]]. Щатно или доброволно работи в музикалните [[театър|театри]] на [[Бамберг]], [[Берлин]], [[Дрезден]] и [[Лайпциг]]. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се е възприемал именно като такъв.
Ред 51:
Най-общо за писателя Хофман може да се каже, че в произведенията си прави опит за [[синкретизъм]] с останалите сфери, в които е имал интереси. Така например в сборника ''Фантазии по маниера на Кало'' ([[Жак Кало]] – знаменит френски гравьор), той съчетава възгледите си за [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], [[музика]]та, [[поезия]]та. В разказа ''Историята на загубения огледален образ'' прави директна художествена препратка към новелата Чудната история на ''Петер Шлемил'' на своя съвременник [[Аделберт фон Шамисо|Адалберт фон Шамисо]]. Изобщо Хофман умее да си служи с преноса от един вид изкуство към друг, както и със съчетанието между различните изкуства. За прозата му е характерно свързването на фантастични и алегорични елементи с ясното описание на съвременния му бит, култура, изкуство и т.н., както в стилово, така и в смислово отношение.
[[
Хофман пише предимно [[разказ]]и, [[приказка|приказки]] и кратки [[новела|новели]]. Сред тях по-известни са ''„Принцеса Брамбила“'', ''„Избор на невеста“'', ''„Майстор Мартин бъчваря и неговите калфи“'', ''„Златната делва“'', разказите от сборника ''„Серапионови братя“'' (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофман е [[роман]]ът (определението е условно) ''Житейските възгледи на котарака Мур или фрагментарна биография на капелмайстора Йоханес Крайслер върху случайни макулатурни листа''. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.
Ред 62:
В годините на догматизма в България се установява официалното становище, че Е.Т.А. Хофман спада към представителите на ''„пасивния, реакционен романтизъм, който търси идеала в миналото, а мечтите му са свързани с отмиращи форми на обществен живот“''. Хофман е определян като „антиреалист“, творбите му се обявяват за „нездрави, упадъчни и консервативни“.
След това обаче настъпва втори етап, в който към „реакционера“ Хофман се прилага по-диференциран подход. През шестдесетте години на [[XX век]] въпросът за отношението между „прогресивния“ и „реакционния“ романтизъм става дискусионен. Започва да се изтъкват не само принципните различия между двете течения в романтизма, но и се търси между тях „сложна и противоречива диалектическа връзка“. Така в тома от [[1969]] г. на „Кратка българска енциклопедия“ пише: ''„Най-характерното у Хофман е /.../, бягството от дребнобуржоазния свят в света на фантазията и мистиката с цел да проникне в същността на нещата. Въпреки това в творчеството на Хофман има известни реалистични черти.“''
=== Превъзмогване на страха ===
[[Файл:Bamberg ETA Hoffmann 13aug2007.jpg|мини|200px|
Едва през [[1972]] г. издателство „Наука и изкуство“ се осмелява да издаде том с произведения на Хофман, под заглавие ''„Музикални новели“'' в превод на Лилия Големинова. Всъщност това са част от прочутите ''„Фантазии по маниера на Кало“'', но маскирани като уж теоретически произведения. През следващата 1973 г. в издателството на ОФ излиза и романът на Хофман ''„Житейските възгледи на котарака Мур“'' в превод на Сашо Далов. После изд. „Народна младеж“ публикува през [[1976]] г. книга с „приказни повести“ на Хофман под заглавие ''„Лешникотрошачката“'' в превод на [[Страшимир Джамджиев]], но през 1981 г. я преиздава под заглавието ''„Приказки“''. Тук са включени ''„Лешникотрошачката“'', ''„Златната делва“'', ''„Малкият Цахес, наречен Цинобър“'' и ''„Царската годеница“''. А през [[1980]] г. излиза в изд. „[[Народна култура]]“ сборникът ''„Немски романтици“'', в който е включена новелата на Хофман ''„Прозорецът на братовчеда“'' в превод на Елисавета Кузманова.
Ред 72:
== Влияние ==
[[Файл:E.T.A Hoffmann Grave.jpg|
Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В [[Германия]] и [[Австрия]] това са [[Херман Хесе]], [[Томас Ман]], [[Хуго фон Хофманстал]]; в [[Англия]] – [[Джордж Байрон]], [[Чарлз Дикенс]], [[Уолтър Скот]], [[Оскар Уайлд]], сър [[Артър Конан Дойл]]; в Северна [[Америка]] [[Едгар Алан По]] твърди, че Хофман е негов учител. В [[Русия]] е забележително влиянието върху [[Николай Гогол]], [[Фьодор Достоевски]] (в „Дневника на писателя“ Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), [[Михаил Булгаков]] (в романа си ''„[[Майстора и Маргарита]]“'' той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във [[Франция]] неговото влияние изпитват [[Оноре дьо Балзак]], [[Теофил Готие]], [[Алфред дьо Мюсе]], [[Шарл Бодлер]]; в [[България]] – [[Николай Райнов]]. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „[[фентъзи]]“.
Ред 78:
== Библиография ==
[[Файл:ETA Hoffmann bln.JPG|
* ''Fantasiestücke in Callots Manier'' 1814:
** ''Ritter Gluck''
Ред 101:
* ''Klein Zaches, genannt Zinnober'' 1819
* ''Spielerglück'' 1819
[[Файл:Stamps of Germany (Berlin) 1972, MiNr 426.jpg|
* ''Die Serapionsbrüder'' 1819:
** ''Die Bergwerke zu Falun''
| |||