Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт – битката на [[индивид]]а с ''„изкушението да се отклониш от правия път“''; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга – в [[демон]]ичното себепогубване на романтическия човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за „божието царство“ като „възраждане на цялостния живот“. Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята [[лирика]], чиито същностни белези са ''„простота, съкровена искреност и дълбока религиозност“''. Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му ''„Стихотворения“'' (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата ''„Лунна нощ“''&nbsp; <ref>[http://liternet.bg/publish18/j_ajhendorf/lunna.htm Стихотворението „Лунна нощ“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1837). В духа на романтизма творчеството на Айхендорф отхвърля ценностите на класическия рационализъм и отразява стремежа за промяна на съществуващия социален ред. Произведенията, които той оставя, сякаш изграждат свой собствен, алтернативен свят. В този свят красотата става защитна броня, убежище от заобикалящата го реалност. Потапяйки се в творчеството на Айхендорф, откриваме още неудоволетворена, вечно търсеща човешка природа, самопознаваща се в страданието. Постоянният копнеж по възвишеното, по миналото, чувство на самота са устойчиви белези на лириката му. <ref> „Вълшебният свят на романтизма“ – Донка Илинова, София 2007, печатница „Скала“ </ref>