Катинско клане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп |
м без интервал |
||
Ред 21:
| numpart =
}}
'''Катинското клане''' ({{lang|pl|Zbrodnia katyńska}}; {{lang|ru|Катынский расстрел}}) е [[СССР|съветско]] [[военно престъпление]] – масово убийство по време на [[Втората световна война]] на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци)
Жертвите са взети като военнопленници, след като [[Съветският съюз]] нахлува в [[Полша]] през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. [[Катин]] (Katyń) (на 18 км западно от [[Смоленск]], [[Русия]]) и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.
== Разкриване ==
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност [[Катин (село)|Катин]] ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на [[Полша|полски]] офицери. [[Нацистка Германия|Германците]] огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на [[Йосиф Сталин]] още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана [[Международна независима комисия за разследване на Виницката трагедия|комисия]]. Германия настоява в комисията да участва [[Международен червен кръст|Международният червен кръст]], но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване<ref>Уинстън Чърчил, Кръстопътят на съдбата, Български превод 1995, стр. 685</ref>. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.<ref name="katin9181"> Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [http://community.livejournal.com/ru_katyn/9181.html]</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов">[http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html www.promacedonia.org]</ref> След [[Деветосептемврийския преврат|смяната на властта]] в [[България]] доцент Марков е съден от [[Народен съд|Народния съд]] и оправдан.
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се [[Вермахт]]а. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на [[1941]] от германците. Става дума за близо 22 000 [[поляци]]<ref name="Dnevnik-16-04-2012" />. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела.<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/Заявление_ТАСС_от_14_апреля_1990_года Заявление на ТАСС от 14 април 1990 г.] {{икона|ru}} </ref> По-късно [[Борис Елцин]] разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на [[НКВД]].
Ред 97:
----------------------------------------------------------------------------------------------------
-->На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека постановява, че Русия е нарушила правата на роднини на поляците и определя случилото се като военно престъпление.
За разлика от Катинското клане, което след рухването на Съветския съюз е признато за престъпление на болшевиките, въпросът за отговорността за [[Виницка трагедия|Виницката трагедия]] все още не е официално повдигнат в съвременна Русия.
| |||