Петер Рюмкорф: Разлика между версии

Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от [[песимизъм|песимистични]] настроения. Неговите често [[пародия|пародийни]] стихове са събрани в първата му самостоятелна книга ''„Земни удоволствия в g“'' (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели. През 1962 г. публикува книгата си ''„Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие“'', която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. Рюмкорф става член на Свободната академия на изкуствата в [[Хамбург]], а от 1972 г. е член на [[ПЕН-клуб|ПЕН-центъра]] на [[Германия|ФРГ]]. През 1969 г. Петер Рюмкорф е гост-лектор по модерна [[немска литература]] в университета на [[Остин]], [[Тексас]]. Следващата му стихосбирка е ''„Феникс – напред!“'' (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в [[Дармщат]], а в 1987 г. – на Берлинската академия на изкуствата. През 1979 г. излиза поетическата му книга ''„Срок на годност до края на 1999“''. Своя читателска публика намират и стихосбирките му ''„Освен любовта нищо друго“''&nbsp; <ref>[http://liternet.bg/publish18/p_riumkorf/osven.htm Стихотворението „Освен любовта нищо друго“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1986) и ''„Когато – но тогава“'' (1999).