Сара Кирш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал; козметични промени
Ред 21:
| подпис = Sarah Kirsch Signature.jpg
}}
'''Сара Кирш''' ({{lang|de|Sarah Kirsch}}) е германска [[поет]]еса, [[белетрист]]ка, [[художник|художничка]] и [[преводач]]ка, родена в [[Лимлингероде]], Южен [[Харц]] в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското ѝѝ име е ''Ингрид Бернщайн'', но тя променя малкото си име на ''Сара'' като протест срещу [[антисемитизъм|антисемитизма]] на баща си.
 
== Житейски и творчески път ==
След като завършва гимназия, Сара Кирш работи в захарна фабрика, а после изучава биология в [[Хале]]. Две години следва в Литературния институт ''„[[Йоханес Р. Бехер]]“'' в [[Лайпциг]].
 
Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в [[Германска демократична република|ГДР]], а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета [[Райнер Кирш]] публикува стихосбирката ''„Разговор с влечугото“'' (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки ''„Пребиваване на село“'' (1967) и ''„Птиците пеят най-добре в дъжда“'' (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята [[Йоханес Бобровски]], от когото усвоява изкуството на свободния стих. Влияние оказва в творчеството ѝѝ също ''„[[природна лирика|природната лирика]]“'' на [[Петер Хухел]]. Установила се в ''Източен Берлин'', поетесата издава стихосбирката ''„Заклинания“'' (1973). Във [[Германия|ФРГ]] е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие ''„Имаше го това паметно лято“'' (1974). В ГДР излиза стихосбирката ѝѝ ''„Попътен вятър“'' (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет [[Кристоф Мекел]].
 
== ГДР и ФРГ ==
[[КартинкаФайл:Sarah und Rainer Kirsch.jpg|thumbмини|250px|Сара и Райнер Кирш на младежки литературен фестивал през [[1964]] г.]]
[[КартинкаФайл:Sarah Kirsch1.jpg|thumbмини|250px|Сара Кирш през [[1964]] г. в Източен Берлин]]
Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета [[Волф Бирман]] през 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. През 1977 г. Поетесата се преселва в [[Западен Берлин]] и там публикува стихосбирките ''„Пускане на хвърчила“'' (1979), ''„Земно царство“'' (1982), ''„Котешки живот“'' (1984) и ''„Топлината на снега“''&nbsp; <ref>[http://liternet.bg/publish18/s_kirsh/togava.htm Стихотворението „Тогава няма да е нужен огън“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1989). След [[Обединение на Германия|политическата промяна]] в Германия през [[1989]] г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на [[Берлин]]ската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на [[ЩАЗИ|Държавна сигурност]]. Излиза стихосбирката и&#768;ѝ ''„Дъщеря на самодивския цар“'' (1992), за която получава наградата ''„[[Петер Хухел]]“'' (1993), а също и стихосбирката и&#768;ѝ ''„Бездънно“'' (1996). През 1996 г. поетесата става [[професор]] в [[Касел]]ския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във [[Франкфурт]]ския университет. Установява се да живее в [[Тиленхен]], [[Шлезвиг-Холщайн]].
 
== Награди и отличия ==
Ред 58:
 
== Библиография ==
[[КартинкаФайл:Sarah_Kirsch.jpg|thumbмини|250px|Сара Кирш през [[2002]] г.]]
* ''Die betrunkene Sonne'', Kinderhörspiel, 1962 (zusammen mit Rainer Kirsch)
* ''Berlin -- Sonnenseite. Deutschlandtreffen der Jugend in der Hauptstadt der DDR'', Bildreportage, 1964 (zusammen mit Thomas Billhardt und Rainer Kirsch)
Ред 96:
* ''Spreu'', Bilder-Tagebuch, 1991
* ''Erlkönigs Tochter'', Gedichte, 1992
[[FileФайл:Sarah Kirsch Islandhoch 2002.jpg|thumbмини|180px|''„Високо в Исландия“'' (2002)]]
* ''Das simple Leben'', Prosaminiaturen und Gedichte, 1994
* ''Bodenlos'', 1996