Сидни Лумет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
|||
Ред 24:
}}
'''Сѝдни Лумèт''' ({{lang|en|Sidney Lumet}} (1924-2011), на английски се произнася по-близо до ''Loo-MET''<ref>{{икона|en}}
[http://www.nytimes.com/2011/04/10/movies/sidney-lumet-director-of-american-classics-dies-at-86.html Некролог в „Ню Йорк Таймс“], 10 април 2011 г.</ref><ref>{{икона|en}} [https://www.youtube.com/watch?v=fUfUAcMwtz4 Коментар на режисьора към филма „Fail Safe“, в самото начало на който той произнася името си]</ref>) е американски [[кинорежисьор]], носител на почетен „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ за цялостно творчество (2005)
== Биография ==
Ред 33:
През 1935 г., на 11, Лумет се участва в късометражния филм на Хенри Лин ''Папиросен'' (означаващо цигари на идиш). На петнайсет прави първата си и единствена роля в пълнометражен филм в... ''Една трета от нация''...
[[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва ранната му актьорска кариера и той прекарва три години в [[Армия на Съединените американски щати|американската армия]]. След завръщането му от служба в [[Индия]] и [[Бурма]] (1942-1946), където отстранява проблеми с радарите, Лумет организира собствена актьорска трупа и става нейн режисьор. По това време също така преподава актьорско майсторство.
Филмографията му наброява около 50 заглавия, сред които ''„[[Дванадесет разгневени мъже]]“'' (дебютът му през 1957 г. с [[Хенри Фонда]] в главната роля), ''„[[Серпико]]“'' (1973, с [[Ал Пачино]]), ''„[[Кучешки следобед]]“'' (1975, отново с Пачино), ''„[[Телевизионна мрежа (филм)|Телевизионна мрежа]]“'' (1976, с [[Питър Финч]] и [[Фей Дънауей]]), ''„Присъдата“'' (1982, с [[Пол Нюман]], по [[сценарий]] на [[Дейвид Мамет]]) и много други.
| |||