Стефан Георге: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Korrigiere Groß-/Kleinschreibung
м без   интервал
Ред 39:
Публикува стихосбирките ''„Годината на душата“'' (1897) и ''„Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта“'' (1899).
 
Около поета се създава така нареченият ''„Кръг Георге“'', съюз от избраници, включващ млади лирици, есеисти и учени, които го боготворят като свой пророк и учител. Това намира израз в стихосбирката му ''„Седмият пръстен“'' (1907), където е включено и стихотворението възхвала ''„Ницше“''&nbsp; <ref>[http://liternet.bg/publish18/st_george/nicshe.htm Стихотворението „Ницше“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. В ''„Звездата на съюза“'' (1914) Георге представя себе си като посредник между [[Бог]] и [[Човек]] и проклина поквареното си съвремие.
 
Поетът се отнася с неприязън към [[Първата световна война]], остава чужд и на последвалата я в Германия [[Ваймарска република]]. През 1927 г. е удостоен с първата награда ''„[[Гьоте (награда - Франкфурт на Майн)|Гьоте]]“'' на град [[Франкфурт на Майн]]. Тогава публикува стихосбирката ''„Новият Райх“'' (1928), в която провъзгласява настъпването на нова героична епоха.