Асеново (област Велико Търново): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
 
== География ==
Село Асеново се намира на около 7 km североизточно от общинския център град [[Стражица]] и 40 km в приблизително същата посока от областния център [[Велико Търново]]. В голяма част от [[землище]]то си граничи със землища на села от [[област Търговище]]. Общата площ на землището е около 3700 ha, около 1/3 от които са гори. Селото е разположено в неголяма [[котловина]], отворена на юг. Простира се отв севернаправление къмсеверозапад – югюгоизток с обща дължина повечена отоколо 2,5 km. Теренът на селищетому е силно нагънат, си много наклонираздвижен, баири, сухи дерета и нес многомалко източници на вода. Южно от селото тече [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]].
 
Селото е на благоприятно място за живеене. Климатът е умереноконтинентален, валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат +32 °C, а през зимата до -10 °C. Почвите са подходящи за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.
Ред 19:
През зимата на 1986 г. има серия силни земни трусове, започнали на 7 декември, с епицентър село Асеново.
 
Населението на село Асеново<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=68&ezik=bul Справка за населението на с. Асеново, общ. Стражица, обл. Велико Търново]</ref>, наброявало 2102 души към [[1934]] г., намалява на 798 към [[1992]] г. и 687 към [[2018]] г.
 
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 636 лица, за 278 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'' и за 298 – към „турска“, а останалата част не се самоопределят или не са отговорили. <ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Асеново, община Стражица]</ref>
 
== История ==
Според летописните книги Калъчлари (Асеново) е създадено през 1450 г. от скотовъдци и ловджии, около десетина семейства. „Къщите били осем, направени в земята, отгоре покрити с шума или слама и пръст и отстрани дупчици колкото око за прозорец. В много случаи вратата и коминът били източниците на светлина. За постелки и завивки им служели кожите на убити зверове. В средата на къщата се намирало огнището. Около селото им били нивите, които и сега служат за същата цел. Занятието им било отчасти земеделие, а повечето ловджийство и скотовъдство.“
 
На няколко пъти през годините селото се е измествало на около 4  – 5 км. km встрани от сегашнотодотогавашното си местоположение. Предполага се, че причините за това са оскъдната паша, пресъхванепресъхването на водните източници и двете големи [[чума|чумни]] епидемии  – през 1830 г. и 1856 г. Следите на изоставените села бързо са се заличавали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че се отнася за малко селище със строежи от дърво, шума, слама и кал. Времето бързо е заличавало оставените следи.
 
На сегашното си място с.Асеново съществува откъм 1700 г. Пръв се заселва турчинът Ибиш Заим. След него започват да се заселват и други турци и българи, и постепенно става голямо селище. На първото преброяване през 1880 г. жителите наброяват 1053 човека, от тях 658 българи. Сто години по-късно жителите стават около 1500, за да намалеят днес до 733 души, от които около 150 са българи, а останалите са роми.
 
== История ==
До [[1890]] година името на селото е '''Упчелии''', а до [[1965]] – '''Асеньово'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Асеньово е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 328 и 827.</ref>
 
През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува [[Толстоизъм|толстоистка]] колония.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 47}}</ref>
 
През [[1949]] г. в Асеново е учредено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) „Първа петилетка“<ref name=ТКЗС>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 538 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първа петилетка“ – с. Асеново, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя] Посочените в скоби две години са на ''първия'' и на ''последния'' документи, съхранявани в Държавния архив за институцията със съответното наименование.</ref>, включено през 1959 г. в ''Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство'' (ОТКЗС) „Червена звезда“ – с. Асеново (1959 – 1975)<ref name=ОТКЗС>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 1172 Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Червена звезда“ – с. Асеново, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref>, впоследствие ''Клоново стопанство – с. Асеново'' при [[Аграрно-промишлен комплекс|АПК]] „Път към комунизма“ – Стражица (1975 – 1989)<ref name=ОТКЗС></ref>, Колективно земеделско стопанство (КЗС) – с. Асеново, Великотърновско (1989 – 1992)<ref name=ТКЗС></ref> и – последно – ''КЗС в ликвидация'' (1992 – 1992)<ref name=ТКЗС></ref>.
 
== Обществени институции ==