Уикипедия

Битка при Елена: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Битка при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г.: няма такова село карпново така че щом щаба е в къпиновски манастир селото ще е къпиново, линк за верста
Редакция без резюме
Ред 21:
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
 
'''БиткатаБитка при Елена''' на [[22 ноември]]/[[4 декември]] [[1877]] г. е последната настъпателна операция на [[Централна армия|Централната османска армия]] (с командир [[Сюлейман паша]]) в етапа на борбата за надмощие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].
 
=== Първо освобождение на Елена ===▼
== Битка при Марян – Елена, Миндя и Златарица ==▼
В началото на военните действия в Руско-турската война (1877 – 1878), [[Преден отряд|Предният Руски отряд]] (с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) овладява град [[Велико Търново|Търново]]. Подготвяйки се за преминаване през [[Стара планина]], осигурявапредприема действия за осигуряване на фланговете на своя отряд. На 30 юни/[[12 юли]] [[1877]] г. с кавалерийски подразделения заема слабо охранявания от османските сили град [[Елена]].▼
▲=== Първо освобождение на Елена ===
▲В началото на военните действия в Руско-турската война (1877 – 1878), [[Преден отряд|Предният Руски отряд]] ([[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) овладява град [[Велико Търново]]. Подготвяйки се за преминаване през [[Стара планина]], осигурява фланговете на своя отряд. На 30 юни/[[12 юли]] [[1877]] г. с кавалерийски подразделения заема слабо охранявания от османските сили град [[Елена]].
 
=== Битка при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г. ===
Към декември Действащата Руска армия е спряласпира османскитепрез силиавгуст 1877 г. настъплението на Централната османска армия при [[Шипченска битка (август 1877)|връхШипченския Шипкапроход]]. иОтстоява отстоявапрохода [[Шипченски проход|Шипченския проход]]и в [[Шипченска битка (септември 1877)|Зимнотосептемврийските стоенебоеве на Шипка]]. Непосредствено е предстояща и [[капитулация]]такапитулацията на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] (с командир [[Осман паша]]) при град [[Обсада на Плевен|Плевен]]. Сюлейман паша подготвя нападение срещу Елена с оглед да отвлече част от руските сили при Плевен. ВЗа облекчаването на подготвяната операция е привлечена и [[Източнодунавска армия|Източнодунавската армия]]., Провеждакоято провежда отвличащата руското внимание [[биткаБитка при Мечка-Тръстеник]].
 
Частите на Сюлейман паша (от 19 000 офицери и войници и 39 [[оръдия]]) действат с главните си сили (от 31 [[табур]]а)табора срещу Елена от изток срещу Елена . От юг 6 табура при [[Твърдишки проход|Твърдишкия проход]] нанасят удар срещу десния фланг на руската позиция.
 
Силите на [[Еленски отряд|Еленския Руски отряд]] (от 5 000 войникаофицери и войници и 28 оръдия, с командир генерал-майор Павел Домбровски) са разположени в три групи. Главните сили заемат позиция източно от Елена изградена от три успоредни линии по направление [[махала]] Чомаковци – с.село [[Разпоповци]]. Втората група прикрива Твърдишкия проход и прохода Железни врата. При махала Йовковци е изградена резервна позиция. Руското командване, известено за намеренията на противника, подготвя резерви, които могат да пристигнат при Елена от 6 – 10 часа до две денонощия след поискването им, но е изненадано от деня на османското настъпление.
 
Османската атака започва в 8:15 часа на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Около 10:00 часа изтласканите руски части се изтеглят на последната отбранителна линия. Контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на резерви не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15:00 часа противникът обхваща главната руска позиция и приближава града. В 15:30 часа генерал-майор Павел Домбровски нарежда изтегляне към манастира „Свети Никола“. С армията тръгва и българското население. Османското настъпление е спряно от XXVI26-ата Пехотнапехотна дивизия (с командир генерал-лейтенант [[Едуард Делингсхаузен]]) на резервната позиция при махала Йовковци. Турски загуби: неизвестни. Руски загуби: са 1862 убити и ранени и 11 изоставени оръдия.
▲== БиткаБоевете при Марян – Елена,селата Миндя и Златарица ==
На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при с.село Йовковци. Руският щаб се установява в [[Капиновски манастир|Капиновския манастир]] „Св.„Свети Никола“. Намиращият се в село [[Златарица]] руски 42-ри Якутски пехотен Якутски полк получава заповед да се оттегли към с. [[Къпиново (област Велико Търново)|Къпиново]] в резерв на Йовковската позиция. По този начин сее далодадена възможност на османските войски да заемат село Златарица. Оттам нататъки техният път към [[Търново]] биле открит. ВНа разстоянието от 25-ет [[Верста|версти]] до старата столица ималоима малки незначителни руски обозни части в с.село [[Мерданя]]. При една настойчивост от страна на турското командване начело със [[Сюлейман паша]], османските войски са имали златнияимат шанс да превземат Търново., Оттамоткъдето следвалда последва удар в гръбтила на Шипченските позиции и деблокиране [[обсадата на Плевен]]. Това означавало провал на постигнатото от руските войски и тяхното отхвърляне отвъд [[Дунав]]. От това не се възползвали турците. Те предпочели да се отдадат на грабежи в Златарица.▼
 
Руското командване вижда заплахата и привлича всички възможни сили за запушване на фронта и отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и [[суграшица]], за едно денонощие, руските 101-ви Пермски и 102-ри Вятски пехотни полкове, под командването на ген.генерал-майор Малахов, се предвижватпридвижват отпо направлението село Чаиркьой (днес с. [[Камен (област Велико Търново)|КаменЧаиркьой]]) през- [[Стражица]], - [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]], - [[Козаревец (област Велико Търново)|Козаревец]] и- [[Шереметя]] и запушватблокират подстъпите на османците към Търново. Героичният поход е с дължина над 50 [[Верста|версти]]. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на ген.генерал майор Малахов, Пермският101-ви полкПермски, заедно102-ри сВятски Якутскияпехотни полкполкове и 13-ти хусарски Нарвски хусарски полк, с обща численост 5000 бойциофицери и войници, атакуват 12-хилядния отряд на противника в района на селата [[Миндя]] и [[Златарица]]. В 18:00 ч. турците биватса прогонени и фронтът е заздравен.▼
▲На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при с. Йовковци. Руският щаб се установява в [[Капиновски манастир|Капиновския манастир]] „Св. Никола“. Намиращият се в [[Златарица]] руски 42-ри пехотен Якутски полк получава заповед да се оттегли към с. [[Къпиново (област Велико Търново)|Къпиново]] в резерв на Йовковската позиция. По този начин се дало възможност на османските войски да заемат Златарица. Оттам нататък техният път към [[Търново]] бил открит. В разстоянието от 25 [[Верста|версти]] до старата столица имало малки незначителни руски обозни части в с. [[Мерданя]]. При една настойчивост от страна на турското командване начело със [[Сюлейман паша]], османските войски са имали златния шанс да превземат Търново. Оттам следвал удар в гръб на Шипченските позиции и деблокиране [[обсадата на Плевен]]. Това означавало провал на постигнатото от руските войски и тяхното отхвърляне отвъд [[Дунав]]. От това не се възползвали турците. Те предпочели да се отдадат на грабежи в Златарица.
 
Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири „''...Като по часовник, като по ноти''“. ЖертвитеРуските на русите ежертви многоса малкоминимални, а противникът понася огромни загуби на хора и оръжие. Противникът изоставяИзоставя оръдията си и ранените си войници. В рускатаРуската военна [[историография]] се казваотбелязва, че блестящо проведеното от руска страна [[сражение]] и героизмът на пермциофицерите и якутцивойниците се загубилогуби в дебрите на историята на фона на сражениятабитките при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], [[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]] и [[Битка при Плевен|Плевен]].▼
▲Руското командване вижда заплахата и привлича всички възможни сили за запушване на фронта и отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и [[суграшица]], за едно денонощие, руските 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове, под командването на ген. Малахов, се предвижват от село Чаиркьой (днес с. [[Камен (област Велико Търново)|Камен]]) през [[Стражица]], [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]], [[Козаревец (област Велико Търново)|Козаревец]] и [[Шереметя]] и запушват подстъпите на османците към Търново. Героичният поход е с дължина над 50 [[Верста|версти]]. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на ген. Малахов, Пермският полк, заедно с Якутския полк и 13-ти хусарски Нарвски полк, с обща численост 5000 бойци, атакуват 12-хилядния отряд на противника в района на селата [[Миндя]] и [[Златарица]]. В 18:00 ч. турците биват прогонени и фронтът заздравен.
 
Четири дни след победата при Миндя и Златарица – Плевен пада. След войната главнокомандващият Сюлейман паша е съден след войната за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него, той е обвинен за загубата си при Миндя и Златарица.▼
▲Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири „''...Като по часовник, като по ноти''“. Жертвите на русите е много малко, а противникът понася огромни загуби на хора и оръжие. Противникът изоставя оръдията си и ранените си войници. В руската военна [[историография]] се казва, че блестящо проведеното от руска страна [[сражение]] и героизмът на пермци и якутци се загубило в дебрите на историята на фона на сраженията при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], [[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]] и [[Битка при Плевен|Плевен]].
 
=== Второ Освобождение на Елена ===▼
▲Четири дни след победата при Миндя и Златарица – Плевен пада. След войната главнокомандващият Сюлейман паша е съден за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него, той е обвинен за загубата си при Миндя и Златарица.
 
▲=== Второ Освобождение на Елена ===
Шест дена след битката при Елена на 28 ноември/10 декември 1877 г. в град [[Плевен]] [[Капитулация|капитулира]] Западната османска армия на Осман паша. Турция губи стратегическата борба за надмощие. След четири дена на 2/14 декември, Сюлейман паша нарежда изтегляне от Елена. Турска част запалва града, в който влизат преследващи руски кавалерийски части.
 
Line 54 ⟶ 53:
 
== Източници ==
* Сб. материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вып. 66, СПб, 1907.
 
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Елена]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Елена“.