Междусъюзническа война: Разлика между версии

Веднага след [[Лозенградска операция|първите успехи на българската армия над османците]] Румъния предявява искания към България за териториални отстъпки като компенсация за очакваното българско разширение в Тракия. На 21 октомври 1912 година в София пристига румънски специален пратеник, който настоява за земите на север от линията [[Тутракан]]&nbsp; —&nbsp; [[Балчик]]. По този начин според румънското правителство ще бъде запазено равновесието на силите в региона. С изнасянето на границата на юг ще бъде подсигурен румънският излаз на [[Черно море]] – железницата от [[Черна вода (град)|Черна вода]] до пристанището [[Кюстенджа]] – и ще може да бъде изградено ново, в Балчик.<ref>Трифонов, Добруджанският въпрос, стр. 157 – 159.</ref>

Опирайки се на Австро-Унгария, в края на януари 1913 година Румъния подновява исканията си, този път за териториите до линията Силистра&nbsp; —&nbsp; Балчик (3&nbsp;300 км²).<ref name="IB4-313"/> Разчитайки на Русия, [[Правителство на България (32)|кабинетът Гешов]] отговаря отрицателно. Българо-румънският конфликт заплашва да прерасне в конфликт между [[Антанта]]та и [[Централни сили|Централните сили]]. Затова през февруари София и Букурещ са принудени да приемат арбитраж от големите европейски държави. На 26 април 1913 година е сключен [[Петербургски протокол|Петербургският протокол]], с който България се съгласява да отстъпи на Румъния град [[Силистра]]. Както българската, така и румънската страна остават недоволни от този компромис.<ref name="3f159-160"/> На 5 юни Румъния предупреждава, че в случай на война между балканските съюзници ще изпрати войските си срещу България.<ref>{{Харв|Стателова|1994|loc=474}}</ref>