Битка при Елена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 37:
На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при село Йовковци. Руският щаб се установява в [[Капиновски манастир|Капиновския манастир]] „Свети Никола“. Намиращият се в село [[Златарица]] 42-ри Якутски пехотен полк получава заповед да се оттегли към с. [[Къпиново (област Велико Търново)|Къпиново]] в резерв на Йовковската позиция. По този начин е дадена възможност на османските войски да заемат село Златарица и техният път към [[Търново]] е открит. На разстоянието от 25-ет [[Верста|версти]] до старата столица има малки незначителни руски обозни части в село [[Мерданя]]. При една настойчивост от страна на турското командване, османските войски имат шанс да превземат Търново, откъдето да последва удар в тила на Шипченските позиции и деблокиране на Плевен.
 
Руското командване вижда заплахата и привлича всички възможни сили за отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и [[суграшица]], за едно денонощие, руските1-ва бригада от 28-ма пехотна дивизия в състав от 101-ви Пермски и 102-ри Вятски пехотни полкове, подс командването накомандир генерал-майор МалаховНиколайМалахов, се придвижват по направлението село [[Камен (област Велико Търново)|Чаиркьой]] - [[Стражица]] - [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]] - [[Козаревец (област Велико Търново)|Козаревец]] - [[Шереметя]] и блокират подстъпите на към Търново. Героичният поход е с дължина над 50 [[Верста|версти]]. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на генерал майор Николай Малахов, 101-ви Пермски, 102-ри Вятски пехотни полкове и 13-ти Нарвски хусарски полк с обща численост 5000 офицери и войници, атакуват 12-хилядния отряд на противника в района на селата [[Миндя]] и [[Златарица]]. В 18:00 ч. турците са прогонени и фронтът е заздравен.
 
Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири „''...Като по часовник, като по ноти''“. Руските жертви са минимални, а противникът понася огромни загуби на хора и оръжие. Изоставя оръдията си и ранените войници. Руската военна историография отбелязва, че блестящо проведеното сражение и героизмът на офицерите и войниците се губи в дебрите на историята на фона на битките при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], [[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]] и [[Битка при Плевен|Плевен]].