Битка при Елена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
Ред 39:
Руското командване вижда заплахата и привлича всички възможни сили за отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и [[суграшица]], за едно денонощие 1-ва бригада от 26-та пехотна дивизия в състав от 101-ви Пермски и 102-ри Вятски пехотни полкове с командир генерал-майор Николай Малахов, се придвижват по направлението село [[Камен (област Велико Търново)|Чаиркьой]] - [[Стражица]] - [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]] - [[Козаревец (област Велико Търново)|Козаревец]] - [[Шереметя]] и блокират подстъпите на към Търново. Героичният поход е с дължина над 50 [[Верста|версти]]. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на генерал-майор Николай Малахов, 101-ви Пермски, 102-ри Вятски пехотни полкове и 13-ти Нарвски хусарски полк с обща численост 5000 офицери и войници, атакуват 12-хилядния отряд на противника в района на селата [[Миндя]] и [[Златарица]]. В 18:00 ч. турците са отбити и фронтът е заздравен.
Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири „''...Като по часовник, като по ноти''“.
Руската военна историография отбелязва, че блестящо проведеното сражение и героизмът на офицерите и войниците се губи в дебрите на историята на фона на битките при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], [[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]] и [[Битка при Плевен|Плевен]]. Сюлейман паша е съден след войната за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него е загубата при Миндя и Златарица.
| |||