Изолационизъм: Разлика между версии

След експедициите на [[Джън Хъ]] през 14 век, външната политика на династията [[Мин]] в [[Китай]] става все по-изолационистка. Император [[Хун Ву]] е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия&nbsp; — през 1371 г.<ref>{{икона|en}} Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0520204085</ref> Династията [[Цин (17-20 век)|Цин]], която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.

Веднага след постигането на независимостта на страната, от 1814 г. [[Парагвай]] е управляван от диктатора [[Хосе де Франсия]], който затваря границите и забранява търговията и всякакви други отношения с останалия свят&nbsp; — положение, котео остава до смъртта му през 1840 г.

През 1863 г. на 12-годишна възраст, [[Ли Дже Хуан]] заема трона на династията [[Чосон]]. Баща му, регентът [[Кейо Теуонкун]], управлява вместо него, до навършването му на пълнолетие. През 60-те години на 19 век, Теуонкун е основния защитник на изолационизма и преследването на корейски и чуждестранни [[католици]] — политики, които водят директно до [[Френска кампания в Корея|френската кампания]] през 1866 г. и военна експедиция на САЩ&nbsp; — през 1871 г.