Канцлер на Германия: Разлика между версии

[[Адолф Хитлер]] става канцлер на Германия през 1933 година, точка която историците наричат начало на [[Трети райх|Третия райх]]. След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на [[райхстаг]]а, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 година“, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години  — т.е. канцлера може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента. Постът набира още повече власт през август 1934 година, когато действащият тогава президент [[Паул фон Хинденбург]] умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт“ слива постовете на канцлер и президент в нов пост  — [[фюрер]]. Въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер“. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 година, самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер. На 30 април 1945 година, Адолф Хитлер се самоубива и краткотрайно е наследен от [[Йозеф Гьобелс]] съгласно завещанието на Хитлер. След като и Гьобелс извършва самоубийство, властта се поема от гросадмирал [[Карл Дьониц]] в качеството на президент. Дьониц избира консервативния [[Люц Граф Шверин фон Крозиг]] за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно двата поста, в лицето на Карл Дьониц и Люц Граф Шверин фон Крозиг, официално преговарят в капитулацията на Германия през [[Втора световна война|Втората световна война]].

[[FileФайл:07.08.21.Bundeskanzleramt.jpg|мини|Канцлерския кабинет в Берлин]]