Кърлежи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 28:
'''Кърлежите''' (''Ixodoidea'') са надсемейство малки [[паякообразни]] от подклас [[Акари]] (Acari). Те са [[ектадартизиопаразити]], хранещи се чрез кръвосмучене от [[бозайници]], [[птици]], а в някои случаи и [[влечуги]] и [[земноводни]]. Те са важен [[вектор (биология)|вектор]] за разпространението на много инфекциозни болести.
 
Всеки кърлеж има четири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендузи, а двата чифта задни крачета  — с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендузи, които спомагат за прикрепването му при [[копулация]].
 
[[Файл:Rust Mite, Aceria anthocoptes.jpg|ляво|мини|[[Aceria anthocoptes]]]]
Кърлежчето ''[[Sarcoptes scabiei var. hominis]]'', сем. [[Sarcoptidae]], група [[Acaride]] предизвиква [[краста]]та ([[Scabies]]). Истинският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 [[Яйце (зоология)|яйца]] с големина 0,10-0,16 mm. Към третия  — седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-тия ден  — в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Това става при спане в общо легло, при полово сношение, чрез бельо и други заразени предмети.
 
Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност. Причакват жертвите си покрай пътеките, по които те се движат. Нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.