Разлика между версии на „Литературна теория“

м
без   интервал
м (унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени)
м (без   интервал)
'''Литературната теория''' е в най-стриктен смисъл систематично изучаване на [[литература]]та като [[изкуство]], нейните характеристики, качества, производство, продукция, т.е. творчески процес, както и изучаване на методите за анализиране на литературата.<ref>Culler 1997, стр.1 </ref> В действителност обаче от [[19 век]] насам изучаването и анализирането на литературата са интердисциплинарни полета&nbsp; — ако през 19 век изучаването на литературата става по отношение на [[История на България|историческите]] и социални процеси в едно [[общество]], то от [[1970-те|70]]-[[1990-те|90-те]] на [[20 век]] [[психоанализа]]та се намесва в литературната теория, а през [[21 век]] това е [[когнитивната наука]] - тези две изследователски области са само отделни примери за това как се мисли, изучава и анализира [[литературна творба|литературната творба]]. Разнообразието от интелектуални традиции и приоритети в литературната теория е понякога причина различните типове литературна теория да са дори радикално различни, като намирането на общи черти между тях за основа на някакво сравняване може да бъде трудно. Тъй като на [[Западна Европа|запад]] литературната теория започва да се развива в истинския, модерния смисъл на думата през [[1950]], може да се каже, че в България присъстват някои от школите на литературната теория, които са изброени по-долу (означени са с флагче), но реално доминиращата литературна теория, преподавана в училищата и университетите у [[България|нас]] принадлежи на по-стари от тези традиции, а именно литературната теория, такава каквато е била през 19 век <ref>проф. Росица Димчева (СУ, Теория на литературата), [http://www.ceeol.com/aspx/getdocument.aspx?logid=5&id=f375cb6e2ead4116be998faac2dec35b Приносът на проф. Иван Д. Шишманов към социологията на литературата], Литературна мисъл: 2 / 2004</ref>, тоест през [[романтизма]] с примеси на структурализъм от 50-те на 20 век. Школите на литературната теория, които са намерили почва в България най-често биват означавани като "''модерни подходи към литературата''" или ''модерни интерпретативни подходи''<ref>Българска академия на науките, Институт за литература, звено Теория на литературата, Български литературен процес. [http://www.ilit.bas.bg/bg/projects_teoria_na_lit.php Проблеми на поетиката] Ръководител: ст.н. с. д-р [[Радосвет Коларов]].</ref>.
 
== История ==