Маргарет Норвежка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
м без интервал |
||
Ред 33:
Маргарет е родена на 9 април 1283 г. в [[Тьонсберг]], [[Норвегия]]. Дъщеря е на норвежкия крал [[Ейрик II|Ейрик II Магнусон]] и на шотландската принцеса Маргарет — дъщерята на шотландския крал [[Александър III (Шотландия)|Александър III]]. През 1286 г. Александър III внезапно умрял по време на лов. Трите негови деца починали още докато бил жив и поради това преки наследници след смъртта му не останали. Маргарет се оказва единственият жив потомък на дядо си Александър III. [[Роберт Брус]], дядото на [[Робърт I (Шотландия)|Робърт I]], краля на Шотландия, и [[Джон I (Шотландия)|Джон Бейлиъл]] незабавно изявили своите претенции за престола, а младата [[вдовица]] на Александър, Йоланда дьо Дре, обявила, че е бременна със законен наследник. Нейната бременност била мнима и когато измамата била разкрита, се решило кралица на Шотландия да стане Маргарет, тригодишната внучка на Александър.
За да предотврати задаващата се династична криза, през 1284 г. Александър III принуждава шотландските барони да признаят Маргарет за негова наследница на шотландския престол. Все пак, в опит да си осигури мъжки наследник Александър се жени повторно за [[Йоланда дьо Дрьо]] през 1285 г. Той обаче умира през 1286 г. преди Йоланда да роди първото си дете. Шотландските барони решават да изчакат кралицата да роди, преди да обявят Маргарет за кралица. Йоланда обаче ражда мъртво дете, след което шотландците обявяват норвежката принцеса за своя кралица. Предполагало се, че поради своето юношество тя ще управлява чрез регентски съвет. Английският крал Едуард I, който имал поддръжката на много шотландски барони, не пропуска да предложи брак между сина си
През 1290 г. по пътя за новото си кралство обаче, седемгодишната Маргарет се разболява и умира на кораба си близо до [[Оркнейски острови|Оркнейските острови]]. Тялото ѝ е върнато в Норвегия. След смъртта на принцесата в Шотландия започва борба за престола между няколко кандидати, а в него се намесил и английският крал Едуард I, което подпалило поредната англо-шотландска война. В крайна сметка за крал бароните избрали [[Джон I (Шотландия)|Джон (Йоан) Бейлиъл]].
| |||