Мария-София Баварска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Suvorov (беседа | приноси)
м 1824 --> 1862 г.
м без   интервал; козметични промени
Ред 2:
{{Жена монарх|име= Мария-София
| описание= кралица на Двете Сицилии
| изображение за личността= [[ImageФайл:Marie in Bayern, Königin von Neapel.jpg|200px]]
| описание на изображението=
| съпруга на = [[Франчеко II (Двете Сицилии) |Франческо II от Двете Сицилии]]
| управление=
| регент на =
Ред 29:
| герб=
}}
'''Мария-София Баварска''' е баварска принцеса и последна кралица на [[Кралство на двете Сицилии|Двете Сицилии]]  — съпруга на крал [[Франчеко II (Двете Сицилии)|Франческо II от Двете Сицилии]].
 
Мария-София е родена на [[4 октомври]] [[1841]] г. в замъка [[Посенхофен]], [[Кралство Бавария|Бавария]], като ''Мария София Амалия, херцогиня на Бавария''. Тя е дъщеря на баварския херцог [[Максимилиан Йозеф]] и на принцеса [[Лудовика Баварска]]  — дъщеря на баварския крал [[Максимилиан I Йозеф (Бавария)|Максимилиан I Йозеф]]. Мария-София е по-малка сестра на австрийската императрица [[Елизабет Баварска (Сиси)|Елизабет]].
 
На [[3 февруари]] [[1859]] г. Мария-София се омъжва за херцога на Калабрия  — най-големия син на краля на Двете Сицилии Фердинанд II. Още същата година обаче свекърът на Мария-София умира и съпругът ѝ се възкачва на неаполитанския престол като [[Франчеко II (Двете Сицилии)|Франческо II]]. Мария-София става кралица на Двете Сицилии малко преди кралството да бъде атакувано от войските на Джузепе Гарибалди и Пиемонт.
 
През септември 1860 г. войските на Гарибалди вече решително напредват към [[Неапол]]  — столицата на Двете Сицилии, и съпругът на Мария-София решава да се евакуира със семейството си от града. Първоначално Франческо II решава да даде решително сражение на силите на [[Рисорджименто]]то при [[Капуа]]. Но след като гарибалдинците превземат и този град, кралското семейство търси убежище в крепостта [[Гаета]]  — на осемдесет километра от [[Неапол]]. Скоро обаче войските на Виктор Емануел II обсаждат и бомбардират крепостта. По време на обсадата Мария-София остава твърдо до мъжа си и се стреми да повдига духа на защитниците на крепостта, грижи се за ранените и дори раздава част от храната си на войниците. С това си поведение в ''последния бастион на Бурбоните'' в Италия, Мария-София си спечелва славата на безстрашна и неуморима ''кралица войн'', която остава до съпруга си до края на живота си.
 
След превземането на Гаета от Гарибалди, Мария-София и съпругът ѝ бягат в Рим  — градът, който цяло хилядолетие е столица на [[Папска държава|Папската държава]], чиито очертания войната за обединение на Италия стеснява до очертанията на самия град. В Рим съпругът на Мария-София сформира правителство в изгнание, което в продължение на няколко години се ползва с дипломатическото признание на повечето европейски държави, гледащи на Франческо II като на законен представител на властта в земите на някогашното [[Кралство на двете Сицилии]].
 
Богатството и привилегиите, които Мария-София наследява, до голяма степен са помрачени от нещастния личен живот на кралицата. Първоначално идват проблемите на брака ѝ, който дълго време не е консумиран заради [[фимоза]]та, стеснението и религиозния фанатизъм на Франческо, които пречат на двойката да установи по-интимни отношения помежду си. Докато е в Рим, Мария-София се влюбва в един офицер от папската гвардия  — Арман де Левайс, и забременява от него. Бременната с незаконно дете кралица се оттегля в дома на родителите си в Посенхофен, където семейството решава, че тя трябва да роди тайно, за да избегне скандала. На [[24 ноември]] [[1862]] г. Мария-София ражда дъщеря в манастира на "Св. Урсула" в [[Аугсбург]]. Детето веднага е предадено на семейството на бащата, а Мария-София е принудена да обещае, че никога няма да потърси контакт с дъщеря си, което се отразява върху емоционалното състояние на кралица. В края на живота си кралицата страда от дълбока депресия, за която се смята, че е причинена от събитията около раждането на незаконното ѝ дете.
 
Година след раждането на дъщеря ѝ кралицата, посъветвана от семейството си, решава да признае за случилото се на съпруга си. Следва подобряване на отношенията между двамата съпрузи, а Франческо е опериран, което му позволява да консумира брака си. Малко след това Мария-София забременява за втори път, но този път от съпруга си. На [[24 декември]] [[1869]] г., след десет години брак, Мария-София ражда момиче Мария Кристина Пия. Кристина е родена на рождения ден на леля си  — императрица Елизабет, която става и нейна кръстница. Детето обаче живее само три месеца и умира през март 1870 г., а кралската двойка повече не се сдобива с деца.
 
През 1870 г. Рим е превзет от войските на Италия, а Мария-София и съпругът ѝ бягат в Бавария, където през 1894 г. умира Франческо. След като прекарва известно време в [[Мюнхен]], Мария София се премества в [[Париж]], където организира нещо като неаполитански двор в изгнание. Според слуховете тя е замесена в организирането на убийството на италианския крал [[Умберто I (Италия)|Умберто I]] през 1900 г. с надеждата да дестабилизира младата италианска държава. Пак на Мария-София мълвата преписва активна антииталианска дейност по врене на [[Първа световна война|Първата световна война]], в полза на [[Германия]] и [[Австро-Унгария]]. Според слуховете Мария-София извършва саботаж и шпионаж срещу [[Кралство Италия]], надявайки се, че ако Италия загуби войната, тя отново ще бъде разпокъсана, а [[Кралство на двете Сицилии|Неаполитанското кралство]] ще бъде възстановено.