Щраус: Разлика между версии

Преди около 7 млн. години щрауси, но от друг фосилен вид, са обитавали и днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. [[Калиманци (Област Благоевград)|Калиманци]] (Мелнишко) и гр. [[Хаджидимово]] са намерени костни останки от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.<ref>Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42- – 46.</ref><ref>Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106- – 108.</ref><ref>Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89- – 98.</ref><ref>Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493- – 507</ref>

Щраусите живеят до 70 г. и прекарват стадния си живот в малки разпръснати стада, ядейки [[трева]], [[малини]], [[ягоди]], листа и семена. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години - – във ферма на 2 до 3 години. Могат да се чифтосват през цялата година, но пиковият сезон е от [[пролет]]та до [[лято]]то. По време на чифтосването мъжкият за изпълнение на ритуала по ухажването. Женската не снася яйца докато мъжкарят не направи дупка в земята. Всички женски снасят яйцата в тази дупка, докато не станат 10- – 15 и тогава мъжкият и старата женска ги мътят в продължение на 6 седмици. В природата мъжкарят е много добър баща и много грижовен за пиленцата.

Преди около 5 г. (коя година?) такива ферми са създадени и в [[България]], като понастоящем има 4- – 5 от тях. Обект на стопанската дейност са месо, яйца и пера. Част от продукцията се пласира на вътрешния пазар, а част се изнася. Ястия от щраусово месо могат да се намерят в някои ресторанти, а яйцата и перата се използват основно като сувенири в туристическата индустрия.

Именно това е първият продукт, заради който започва отглеждането на щрауси през [[1826]] г. в [[Южна Африка]]. Търсенето на пера в света никога не е преставало и пазара е ненаситен. Бразилците купуват пера между 6795 - – 7245 килограма годишно за различни празници. От бърсалки за прах до костюми, перата на щрауса имат реален пазар. В [[Южна Африка]] доходът от перата е средно 10 % от печалбата, и качествените пера могат да покрият разходите за храна на закланите птици. За да имате качествени пера трябва да имате качествени птици. Най-ценените са белите пера, които са приблизително 24 централни пера от първата редица пера по крилата на мъжкия щраус. По-широките пера са по-красиви. Пера, които са широки от началото до края изглеждат много по-цялостни, завършени и по-пухкави. Пера, които са заострени в края не дават необходимия пълен блясък желан за костюмите.

Най-големите яйца на съществуващ вид са щраусовите. Едно щраусово яйце се равнява на около 25- – 30 кокоши. [[Омлет]] от такова яйце съставлява порция за няколко човека.

Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1- – 1,5 mm. Може да се използва за направата на фигури или върху нея да се нарисуват различни мотиви – икони, смешни личица и т.н.