Парменион: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fix; козметични промени
м без   интервал
Ред 12:
'''Парменион''' ({{lang|el|Παρμενίων}}; ''Parmenion/Parmenio''; * ок. 400 г. пр. Хр.; † края 330 г. пр. Хр. в [[Екбатана]], град в Мидия), е македонски пълководец на служба при [[Филип II Македонски]] и [[Александър Велики]].
 
Парменион е роден в [[Древна Македония]] около 400 г. пр. Хр., но освен името на сина му [[Филота]] не е известно нищо за рода и родното му място. През юли 356 г. пр. Хр. като главнокомандващ на македонската войска разгромява в голяма битка [[илирийци]]те.<ref>[[Плутарх]], ''Александър'', 3.</ref> През 346 г. пр. Хр. ръководи обсадата на град Халос в [[Тесалия]], след което е изпратен като македонски посланик в [[Атина]] заедно с [[Антипатър]] и [[Еврилох]], за да сключи мирен договор.<ref>[[Демостен]], ''За лъжливото пратеничество'', 69; 163.</ref> През 342 г. пр. Хр. води военни действия на остров [[Евбея]] и помага на промакедонската партия да вземе властта в [[Еретрия]]. Военната слава на Парменион и мъдрите му съвети го превръщат в дясна ръка на [[Филип II Македонски|цар Филип]], който казвал: „Блазе им на атиняните&nbsp; — всяка година успяват да намерят и изберат десетима [[стратег|стратези]]. А пък аз през всички тези години съм намерил само един&nbsp; — Парменион“.
 
През 336 г. пр. Хр. Парменион и [[Атал (диадох)|Атал]] застават начело на подготвяния поход към Азия и са изпратени да освободят гръцките градове в [[Мала Азия]].<ref>[[Диодор Сицилийски]], XVI, 91.</ref> Походът обаче е осуетен в самото си начало поради убийството на Филип. Парменион веднага застава на страната на [[Александър Велики|Александър]] и скоро се завръща в Македония, докато Атал като отколешен негов враг крои планове за съюз с Атина срещу Александър и е убит.<ref>[[Диодор Сицилийски]], XVII, 5.</ref> През 334 г. пр. Хр. Парменион се отправя заедно с Александър в похода му към Азия като главнокомандващ на основната част от пехотата, състояща се от 12 000 македонци, 7000 съюзници и 5000 наемници (останалата част от пехотата е формирана от 7000 [[одриси]], [[трибали]] и [[илирийци]] и 1000 стрелци [[агриани]]), а синът на Парменион [[Филота|Филот]] е поставен начело на 1800-те македонски конници.<ref>[[Диодор Сицилийски]], XVII, 17.</ref> В похода участват и другите двама синове на Парменион&nbsp; — Хектор, който загива във водите на [[Нил]] през 331 г. пр. Хр., и Никанор, починал от болест по време на кампанията в [[Хиркания]]. В битките при [[Битка при Граник|Граник]], [[Битка при Иса|Иса]] и [[Битка при Гавгамела|Гавгамела]] Парменион командва левия фланг на войските&nbsp; — десният е ръководен от самия Александър&nbsp; — и има основен принос за победите на македонците. На Парменион като най-доверен човек на Александър е поверена и пленената [[Персийска империя|персийска]] съкровищница.
 
През 330 г. пр. Хр. обаче в [[Дрангиана]] е разкрит заговор за убийството на Александър, в който се предполага, че е замесен и синът на Парменион Филот. По време на съпроводените с мъчения разпити Филот споменава и името на баща си, който по това време е с войските си в [[мидийци|Мидия]] и охранява персийската съкровищница, съдържаща 180 000 таланта. Филот е екзекутиран в Дрангиана, а Александър изпраща хора, които да убият Парменион преди да е узнал за смъртта на сина си. 70-годишният военачалник е убит с коварство, а главата му е изпратена на Александър. Жестокото убийство на Парменион, чието участие в заговора остава недоказано и комуто не е дадена възможност да се защити, поражда недоволство сред македонските войски и Александър е принуден да вземе специални мерки, за да не избухне бунт.<ref>[[Диодор]], XVII, 80; [[Плутарх]], Александър, 48-49; [[Квинт Курций Руф]], VII, 2.</ref>