Петрол срещу храни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 20:
 
== Злоупотреби ==
Американският Сенат започва разследване, а САЩ оказва натиск върху тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан да подаде оставка. Според оповестен през май 2005 г. доклад става ясно, че американските военни и Държавният департамент са били наясно с незаконните петролни сделки, но не са направили нищо, за да ги спрат, и дори в някои случаи са помагали за осъществяването им. Програмата дава на Саддам Хюсейн възможност да източва милиарди долари. Постепенно програмата „Петрол срещу храни“ се превръща в една от най-големите корупционни системи в световната история. Източените пари отиват за финансиране на оръжейните програми на Саддам Хюсейн, за укрепване на режима и за задоволяване на луксозните му прищевки. Уличените в корупционни скандали, свързани с програмата, стигат до Бенон Севан&nbsp; — директор на програмата в Ирак, и до сина на генералния секретар Кофи Анан. При поредица от кризи между иракското правителство и американски инспектори, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт не пропуска да отбележи, че Саддам Хюсейн е изградил множество разкошни резиденции, докато непрекъснато се оплаква от наложените на режима икономически санкции. Джордж Гелоуей от Лейбъристката партия в британския парламент смята, че програмата е „циничен заместител“ на пълното вдигане на ембаргото. От Лондон до Вашингтон често обвиняват Саддам Хюсейн, че саботира „Петрол срещу храни“, но в месеците след подписването на споразумението между Кофи Анан и Тарик Азис, Багдад има всички основания да иска резолюция за снемане на ембаргото поради изпълнението на всички предходни резолюции на Съвета за сигурност. Благодарение на ниските цени на петрола режимът се нагажда по-добре към санкциите. Иракските занижени цени привличат рояци контрабандисти и удвояват нелегалните приходи на правителството до почти 1 млрд. долара годишно.<ref>Ройтерс, 26.05.2000</ref> Според американската сметна палата от 1997 до началото на 2002 г. Ирак е спечелил 4,3 млрд. долара от нелегална продажба на петрол. По нареждане на американския президент Джордж Буш финансовото министерство сформира специален екип, който да проследи схемите за отклоняване на средства от разрешените от ООН сделки за продажба на петрол. За да оправдае това начинание, Вашингтон лансира тезата, че Саддам Хюсейн подкрепя тероризма. Режимът е използвал далеч по-фини методи за отклоняване на средства от контрабандата на петрол. Иракските власти винаги са успявали да договарят такива цени за барел, които да са с около 50 цента по-ниски от световните. Половината от нелегалната печалба е отивала в сметки в йордански или сирийски банки, а другата половина оставала като премия за купувача и като гаранция, че ще мълчи. Такива компании обикновено са съществували колкото за една сделка. За следващия контракт те са се появявали с друга регистрация в някоя офшорна зона. Така на практика не е било възможно да се проследи кой е купувал иракски петрол и незаконно е финансирал режима. По данни на Пентагона през 1999 г. нелегалният износ е бил около 100 хил. барела дневно (15 900 тона) или 2 пъти повече в сравнение с предходната година. През февруари 1999 г. се стига до сериозно дипломатическо напрежение между Москва и Вашингтон, след като патрул задържа танкера „Волгонефт-147“ с 5 хиляди тона суровина и го кара да я разтовари. Ако танкерите успеят да стигнат до иранския бряг, там документите им се подправят и петролът отново тръгва на път, но вече деклариран като ирански, а за доказването на реалния му произход е необходим химически анализ. Схемите за отклоняване на част от приходите от петрола действат още от времето на национализацията, когато в ролята на вицепрезидент Саддам Хюсейн ръководи процеса на одържавяване на нефтената индустрия, и още тогава въвежда 5-процентов фонд за „непредвидени разходи на партия БААС“.
 
== Хронология на събитията ==
Ред 44:
|-
| 12 август 1990
| Ирак предлага инициатива относно Палестинския проблем&nbsp; — Ирак е готов незабавно да се изтегли от Кувейт, ако Израел опразни окупираните арабски земи, и ще изпълнява резолюциите на ООН, ако Израел ги спазва. САЩ и съюзниците му отхвърлят предложението.
|-
| 18 октомври 1990