Уилям I (Шотландия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Преместване на двоеточие извън скобите за препратка |
м без интервал |
||
Ред 8:
}}'''Уилям I''' ([[Шотландски келтски език|на средновековен шотландки келтски]]:''Uilliam mac Eanric'', [[Шотландски келтски език|на съвременен шотландки келтски]]: ''Uilleam mac Eanraig''), наричан ''Лъва'' и ''Грубияна'', е крал на Шотландия от 1165 до 1214 г. Неговото управление е второ по продължителност преди унията с Англия от 1707 г.
Уилям е роден около 1143 г. Той е по-малък син на Хенри, граф на [[Нортумбрия]], и Анна от [[Варен]]. Наследява шотлансдкия престол след смъртта на по-големия си брат Малкълм IV на 9 декември 1165 г. За разлика от религиозния си и крехък брат Улиям е едър, силен, червенокос и своенравен. Прозвището си Лъва дължи на герба, който е използвал
Уилям носи и титлата ''Граф на Нортумбрия'', която предава на английския крал [[Хенри II]] през 1157 г. След като става крал, Уилям многократно се опитва да си върне властта над Нортумбрия. Той участва във въстанието срещу Хенри II от 1173-1174 г. По време на битката при Олнлик от 1174 г. Уилям е пленен от англичаните и през Нюкасъл е отведен във Фалез, [[Нормандия]], след което Хенри II изпраща армия в Шотландия и я окупира. Като откуп за свободата и кралството си Уилям се съгласява да даде васална клетва на Хенри II. Освен това шотландският крал се задължава да заплати окупационните разходи на английските войски в Шотландия чрез допълниелно облагане на поданиците си. Ангажиментите на Уилям са юридически оформени в договора от Фалез, след подписването на който той е освободен и се завръща в Шотландия. През 1175 г. Уилям произнася васалната си клетва в [[Йорк Кясъл]]. Договорът от Фалез остава валиден и през следващите 15 години. Тогава крал Ричард III Лъвското сърце, търсейки пари за финансиране на кръстоносните си походи, се съгласява да анулира договора срещу 10 хиляди сребърни марки.
| |||