Хан (титла): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
м без   интервал
Ред 12:
Първоначално хановете са оглавявали относително малки племенни образувания, обикновено живеещи в или в близост до по-голямата евразийската степ, за разлика от почти безкрайното шествие на номадските народи, посочени в историята на съседните уседнали региони, предимно в [[Европа]] и [[Далечен Изток|Далечния изток]].
 
Един от най-ранните показателни примери за такива княжества в Европа е [[Първа българска държава|Дунавска България]] (най-вероятно също като [[Стара Велика България]]), управлявана от хан или кан най-малко от 7-ми до 9 век. Следва да се отбележи, че титлата "хан" не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели  — единствено подобна титла, открита досега, е „канасубиги” и се среща само в надписите на трима последователни български владетеля, а именно [[Крум]], [[Омуртаг]] и [[Маламир]] (дядо, син и внук). В Първата българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан" като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери  — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също хан. Има исторически извори, които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос), вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "кан Паган", в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите  — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар" или "принц" на славянски език. Сред най-известните български ханове са: хан [[Кубрат]], основател на Велика България; хан [[Аспарух]], основателят на Дунавска България (днешна България); хан [[Тервел]], известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; хан [[Крум]] "Грозни". "хан" е официалното име на българския владетел до 864 г., когато княз [[Борис I]] приема [[християнство]]то.
 
[[Файл:East-Hem 1200ad.jpg|мини|300px|[[Евразия]] преди нашествието на монголите, c. CE 1200.]]
 
След смъртта на [[Чингис хан]] през 1227, империята е разделена между четиримата му сина, като третият става върховен хан. До 1350-те отделните ханства достигат състояние на разпадане и редът, установен от Чингис хан, вече е изгубен. С времето те се откъсват едно от друго и се превръщат в отделни държави  — Илханатът в Иран, [[Чагатайско ханство|Чагатайското ханство]] в [[Централна Азия]], монголската династията Юен в Китай и бъдещата [[Златна орда]] в днешна [[Русия]]. Все пак, Чингиз е толкова известен, колкото Цезар на Запад.
 
Китайските императори от династията [[Мин]] са били също така известни като ханове от [[монголи]]те и [[джурчени]]те. Титлата е използвана и от джурченските владетели, обединили [[манджури]]те и създали династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] в Китай.