Разлика между версии на „Хедвига Елеонора Холщайн-Готорп“

м
без   интервал; козметични промени
({{lang-sv}} => {{lang|sv}})
м (без   интервал; козметични промени)
| описание = кралица на Швеция
}}
'''Хедвига Елеонора Холщайн-Готорп''' ({{lang|sv|Hedvig Eleonora av Holstein-Gottorp}}) е [[Швеция|шведска]] кралица, съпруга на крал [[Карл X]] и майка на [[Карл XI]]. Хедвига Елеонора е управляващ [[регент]] три пъти и [[де факто]] [[първа дама]] в период от 61 години  — от 1654 г. до смъртта ѝ през 1715 г.
== Кралица на Швеция ==
Хедвига Елеонора произхожда от знатно семейство. Нейният баща е [[херцог]] [[Фридрих III Холщайн-Готорп]], а майка и е [[Мария Елезабета Саксонска]]. На 24 октомври 1654 г. Хедвига се жени за шведския крал [[Карл X]], което е част от по-мащабен политически план. Това я прави кралица на Швеция. Благодарение на своя доминиращ характер и силната ангажираност във властта, Хедвига Елеонора става важен член на шведското кралско семейство, а впоследствие се превръща и в една от най-забележителните кралици на Швеция. Хедвига Елеонора често представлява короната при отсъствие на своя съпруг, както и по времето на ангажимента на нейния внук в [[Велика северна война|Великата северна война]]. Присъства и на бойното поле, когато придружава Карл X във войните срещу Полша през 1656 г. и срещу Дания през 1658 г.
 
== Кралица регент ==
След смъртта на Карл X през 1660 г. Хедвига Елеонора става [[регент]] на невръстния им син [[Карл XI]] и управлява от негово име през периода 1660-1672 г. Управлява и като регент на своя внук [[Карл XII]] - няколко месеца през 1697 и по време на Великата северна война от 1700-1713 г. През 1713 година Хедвига прави своята внучка [[Улрика Елеонора]] регент на короната.
 
За облекчение на членовете на регентските правителства, Хедвига Елеонора не се интересува пряко от политика и е доволна от позициите, които заема като първа дама на кралския двор. Тя полага подписа си върху редица документи, които са ѝ представени, без да влиза в дискусии или да се интересува от детайли. Хедвига Елеонора поддържа поетата антидатска и антифренска линия на външната политика на кралството.